Уилям Уортън - Франки Фърбо

— С радост ще го приема, защото ще осмисли живота ми.

Едва сега разбирам. Не мога да повярвам. Доктор Аймейс става и ни подканя да я последваме.

— Елате, комисията се е събрала, за да вземе решение. Ще срещнем ожесточена съпротива, но се надяваме разумът да надделее.

Тръгваме след нея. Държа Рете за лапа. Умът ми не може да проумее току-що казаното, но тялото ми посреща идеята с радост. Не искам да заставам пред комисията, искам да се върна в дома на Рете. Тя го знае.

В залата са се събрали повече от петдесет лисици. Някои са стари, с посивели муцуни, други са млади и енергични, с рижави мустаци. Доктор Аймейс застава пред тях.

— Ще говоря бавно, за да не се получи недоразумение. Препоръчвам доктор Рете Брайт да се върне с Франки Фърбо като негова съпруга. Сексуалното привличане между тях е изключително силно, а и тя няма нищо против. Генният анализ показва, че могат да създадат жизнено поколение. Не виждам друго решение.

Тя сяда. Започва оживено обсъждане — гласно и мислено. Думата взима възрастен лисугер:

— Но това противоречи на правилата ни. Никоя лисица не може да остане в миналото. Това може да унищожи природата, екологията на планетата. Може да промени причинно-следствения континум и да заличи целия ни род. Всички го знаем.

Той се оглежда, търси подкрепа. Разнасят се одобрителни реплики.

Доктор Аймейс става отново.

— Може би е така. А може би точно подобна промяна ни е събрала тук в тази зала. Връщането в миналото предхожда правилото, което сме установили, следователно не нарушава причинно-следствената връзка.

Отново сяда. Останалите оживено шепнат. През следващите два часа тече ожесточен спор. Сетне настъпва тишина. Рете става.

— Разбирам всичко, което казахте, приемам вашите възражения. Като антрополог, посветил живота си на търсенето на Франки Фърбо, мисля, че трябва да изкажа своето мнение.

Всички мълчат — и като говор, и като телепатия — и слушат.

— За мен е огромна чест да се върна с Франки Фърбо, най-интелигентната и разумна лисица, която познавам. Смятам, че ще издържа на тежките условия на живот в примитивното минало. Както знаете, проявявам атавистичен интерес към древния начин на живот, който се опитвам да водя дори тук. Може би това е своеобразна подготовка за бъдещия ми живот в миналото.

Всички знаем, че във времето и пространството съществуват определени застъпвания. Може би са знак за предопределената ми роля.

Тя спира за момент, хваща ме за лапа и ме кара да застана до нея.

— Вероятно за вас не е тайна, че обичам Франки Фърбо и че и той ме обича. Смятам, че ще живеем щастливо при всякакви обстоятелства и ще отгледаме чудесни деца, които да развият нашата култура, да създадат нашата цивилизация. Моля ви, в наш общ интерес е това да стане.

Сядаме; настъпва продължителна тишина. Сетне комисията взима решение, без никой да промълви нито дума; общуват телепатично. Постановяват, че няма друг изход.

Когато осъзнаваме какво е станало, двамата с Рете се прегръщаме. Доктор Аймейс също ни прегръща. Останалите ни поздравяват по всички възможни начини — телепатия, думи, жестове, докато с Рете продължаваме да се прегръщаме смутени.

Една от по-възрастните лисици въдворява ред. Всички притихват. Тя се оглежда, сетне се обръща към нас; носът й не трепва, веждите й са смръщени.

— Всичко това е много хубаво, убедена съм, че взехме правилното решение, но не трябва да забравяме каква е човешката природа. Сега ни е трудно да си го представим, но по онова време на земята са живели над четири милиарда души. Преди тези две млади лисици да завършат своята мисия, населението на планетата ще стане пет милиарда. Нашите приятели ще се върнат във времето на хората. Самата мисъл за това ми е противна.

Знаем някои неща за човеците. Конкуренция, единоборства, войни, омраза, насилие — такъв е бил техният свят. Водели са непрестанна борба за надмощие и превъзходство. Избивали са се с милиони в ритуал, наречен война.

Спира за момент. Цари тишина. Сетне снижава гласа си почти до шепот:

— Можете ли да си представите как биха постъпили хората, ако разберат, че на планетата живеят същества, които ги превъзхождат във всяко отношение, които след време ще станат техни господари — безспорно добри господари, които ще се грижат за тяхното благополучие, но въпреки това господари?

Отново млъква. Тишината е абсолютна.

— Ще положат всички усилия, за да унищожат тези същества! Вероятно ще използват дяволските си оръжия, за да се отърват от нас. Помислете върху това. Трябва да намерим начин да се защитим!