Уилям Уортън - Франки Фърбо

Той поправи кафеза и реши да си вземе още едно пиле. Цяла вечер разсъждава върху кражбата, но не успя да разреши загадката.

На следващата сутрин видя, че липсва още една кокошка. Кафезът беше разбит по същия начин. Това вече бе прекалено! Франки реши да вземе мерки.

Първо поправи кафеза. Сетне слезе в зимника, за да вземе чувал, пълен с перушина, която беше събирал от пода на кафеза. Възнамеряваше да си направи пухена възглавница, тъй като намираше приложение на всичко.

Залепи всички пера върху парче зебло и се скри под него. Огледа се с огледалцето, което Лучия му бе подарила, и реши, че в тъмнината може да мине за кокошка.

Същата нощ, след като вечеря, Франки се покатери до върха на дървото и се скри в празната клетка. Пъхна се под покритото с перушина зебло и зачака. Нощта беше ясна и звездите огряваха небето. Франки надничаше през пръчките на кафеза и листата на дърветата, за да наблюдава бавното движение на звездите по небосклона.

След около два-три часа огромна летяща сянка закри звездите. Кокошките запляскаха с криле и закудкудякаха нервно. Франки надзърна изпод зеблото и видя огромна орлица, която кацна върху една от клетките и започна да откъртва покрива й с острите си нокти!

Той изскочи от скривалището си и се втурна към орлицата. Хищната птица го видя и понечи да отлети, но Франки се вкопчи в крака й. Сетне почувства как се издига във въздуха, когато птицата разпери мощните си криле и отлетя.

Франки погледна надолу и видя дървото да се смалява, озарено от лунната светлина. Колкото по-високо се издигаха, толкова по-горчиво съжаляваше, че не остана в леглото. Освен това се ядосваше, че не разполага с оръжие, с което да победи орлицата. Ако не внимаваше, имаше опасност сам да се превърне в храна за птицата. Всеки орел би се справил без проблеми с една малка лисица. Авантюрата се оказа много по-рискована, отколкото беше очаквал.

Изведнъж си спомни за вълшебното медальонче. Без да изпуска крака на орлицата с едната си ръка, с другата внимателно бръкна под якето си и извади медальончето. В тъмнината не виждаше добре. Отпи глътка от течността, която смяташе, че ще го уголеми, но сгреши.

Смали се още повече, стана толкова малък, че се побираше върху един нокът на орлицата! Но продължаваше да стиска здраво медальончето, което сега му се струваше голямо като варел.

Преди да успее да поправи грешката си, като отпие от другата течност, птицата започна да се снижава и кацна на едно дърво. Франки видя гнездо, в което имаше орле. Около него беше разпръсната перушината от кокошките.

Франки пусна крака на птицата и се опита да се скрие в цепнатина на дървесната кора. Влачеше след себе си медальона, който сега му се струваше като олово. Това беше единственото му спасение.

Орлицата го видя и кацна до цепнатината, после заби клюн в кората. Франки осъзна, че скоро клюнът й ще го достигне и той ще се превърне в храна за малкото й. Орлето едва ли щеше да се засити с него, защото беше много гладно.

Най-сетне успя да измъкне тапата от отделение „Г“ — Отпи голяма глътка — всъщност немного голяма, защото сега беше доста мъничък. Затова отпи още няколко пъти.

След секунди се измъкна от цепнатината, но едната му лапа се заклещи. Вече си бе върнал нормалните размери.

В първия миг орлицата отскочи назад, сетне се хвърли към тази вече по-голяма мръвка. Франки се страхуваше да поеме още от вълшебната течност, преди да е измъкнал лапата си. Въртеше се насам-натам и дърпаше с всички сили, докато орлицата връхлиташе върху него. Беше се оказал в капан, както навремето бе попаднал в капана на Дом.

В последния момент успя да освободи крака си и отпи още две глътки от вълшебната течност. Вече беше голям колкото тигър. И когато орлицата се хвърли към него, той я разкъса с острите си нокти. Тя политна и падна на земята.

Франки се радваше на избавлението си, но съжаляваше за убитата птица, която само търсеше храна за малкото си.

Тялото на мъртвата орлица още не беше тупнало на земята, когато орлето тъжно изписука; беше гладно и викаше майка си.

Извади го от гнездото. То имаше перушина, но все още липсваха дългите пера по крилете и опашката, които позволяват на птиците да летят. Франки реши да вземе орлето у дома и да се погрижи за него.

Удивително какво голямо разстояние бе прелетяла орлицата. Той се прибра чак на сутринта.

Първата му работа бе да измайстори гнездо за орлето на топло край огъня и да го нахрани с шест яйца. Сетне се изтегна в собственото си легло, закопнял за сън след нощното си приключение.