Уилям Уортън - Франки Фърбо

В Bier Stube сега е по-оживено. Но посетителите са само мъже. Повечето са издокарани типично по баварски — носят тъмнозелени панталони и елечета, шапки с пера. Оглеждат ме, когато влизам. Сядам в най-тъмния ъгъл. Поръчвам си още една halbes dunkel . Ще се пропия, преди да намеря Вилхелм. В панерчето пред мен има pretzels и кифлички. Pretzels са големи почти като онези, които толкова обичах като малък. Изваждам книгата и започвам да чета.

Поредното приключение на Франки го надари с необикновени способности да помага на децата.

Получи писмо от Америка от едно момиченце на име Кати. Брат й Матю се превърнал в лисица и никой не повярвал на Кати, когато разказала какво се случило, дори родителите й.

Разбира се, това заинтригува Франки. Тайно се качи в един голям самолет, като успя да издебне митничарите. Откри дома на момиченцето и една нощ го посети, също както бе сторил с Лучия. Тя му показа братчето си Матю, скрито в една кутия под леглото, после му разказа какво се беше случило.

Матю и Кати открили малка каменна кутия с орнаменти в една индианска могила близо до дома им. В кутията имало зелен прашец и миниатюрна лисица, издялана от камък. Матю постъпил страшно глупаво, като разтворил малко от прашеца в чаша вода и го изпил. Мигом се превърнал в лисица, а тя не можела да говори.

Франки веднага разбра, че прашецът е „лисича есенция“. Преди много години някой жесток и умен индианец убил, сварил и изсушил хиляди лисици, за да го получи. Всеки, който го опитал, се превръщал в лисица.

Франки отнесе прашеца в най-близката университетска лаборатория и успя да получи друг прах с противоположно действие. Новият прашец беше червен. Даде от него на Матю, който отново се превърна в момче, но съвсем мъничко, с размерите на лисица.

Франки се върна в лабораторията и се потруди, докато откри течност, която да накара малкото момче да порасне. Опитът излезе успешен. Прекалено успешен. Малкият Матю се превърна в голям Матю, много по-голям от Кати. Всичко се обърка.

Франки отново се затвори в лабораторията и след множество опити получи нова течност, която върна нормалния ръст на Матю.

Кати и Матю бяха много щастливи.

Преди Франки да си замине, децата му казаха да вземе зеления прашец със себе си. Той взе и червения прашец, и течностите, които откри. Вече можеше да се превръща в човек или лисица, да се уголемява или смалява. Това му предостави нова тема за размисъл.

Франки преживя много други приключения. Във времето, свободно от писане и решаване на проблеми по целия свят, беше изключително зает. Непрекъснато подобряваше обстановката в дома си, тъй като при всяко пътуване виждаше нови неща.

Но въпреки цялата си заетост понякога той се чувстваше самотен. Лучия и Доминик пораснаха и тръгнаха на училище. Франки се сприятели с някои животни и научи техните съвсем елементарни езици. Така бе в състояние да им помага, но продължаваше да се чувства самотен. Искаше му се да познава някого, с когото да разговаря, да обменя мисли. Въпреки всичките усилия, които полагаше, все още не можеше да намери отговорите на много важни въпроси, които оставаха загадка дори за хората.

След няколко седмици Франки завърши една приказка за катерички. В свободното си време издълба скривалище в стената зад една от библиотеките. Прикри отвора с врата, която се заключваше. Сетне скри там вълшебните прахове и течности, да не би случайно да навредят някому. Подобни химически съединения криеха голяма опасност.

Изработи и медальонче, което носеше на верижка около врата си. Беше грижливо издялано от камък и имаше четири миниатюрни отделения, всяко от които се запушваше с коркова тапа. Първото отделение, белязано с буквата „М“, съдържаше течността, която смаляваше. Във второто, обозначено с „Л“, беше зеленият прашец, който превръщаше хората в лисици. Третото, белязано с „Г“, криеше течността, която уголемява. Четвъртото отделение „Ч“ съдържаше червения прах, който превръщаше лисицата в човек. Франки реши никога да не се разделя с този медальон. На същата верижка окачи и малката лисица, която Кати и Матю бяха намерили в каменната кутийка. Въобразяваше си, че тя му носи късмет.

Една сутрин, скоро след като завърши приказката за катеричките, той отиде да нахрани кокошките и да събере яйцата. Но откри, че една е изчезнала. Покривът на кафеза липсваше. Франки бе озадачен. Кой бе успял да се покатери толкова високо по дървото и да мине покрай дома му, без да го усети? Знаеше, че катеричките не са го сторили, защото ги бе наблюдавал, докато пишеше за тях. Освен това не можеха да счупят пръчките на кокошарника. Пък и катеричките изобщо не се интересуваха от кокошки.