Уилям Уортън - Пилето

Третото люпило изскочи от гнездото, кажи-речи, за нула време. Три са жълти като Пилето. Две от тях са белязани: едното има тъмна чертица над лявото око, а другото — черно калпаче, килнато малко надясно. Четвъртото е тъмно като Алфонсо, петото пък е тъмнокрило и светлогърдо с чисто жълта глава. Това вече е многотия. Пилето е просто героиня — мъкне храна, чисти гнездото, полага всички майчински грижи и за петте. По края на гнездото няма място за всички и те започват да се бутат едно друго. За щастие сега е по-топло и няма опасност да премръзнат. След три седмици и петте вече са навън и щъкат по дъното на кафеза.

Точно тук направих грешка. Би трябвало да извадя Алфонсо от птичарника и да го сложа в отделна клетка. Но преди да се усетя какво става, Пилето вече свиваше ново гнездо. Аз не бях сложил нова цедка, обаче тя строеше гнездото в задната част на кафеза между една от пръчките и стената. Алфонсо пак й беше свършил работа и тя беше пълна с яйца, които Нямаше къде да снесе. Разтурих гнездото, но тя го събра светкавично отново. Извадих от кафеза всичко, което можеше да и влезе в работа, но тя започна да напада малките и така им скубеше перушината, че заваляваше жълт сняг. Няколко от тях съвсем се оголиха около краката и под гърдите. Тогава аз се предадох. Какво пък, Пилето има напълно здрав вид, рекох си, и почистих цедката, измих я и я сложих в кафеза ведно с парченца зебло. Тя направи гнездото за един ден и още същата вечер снесе първото яйце.

И този път снесе пет. Почти не се задържаше върху тях и аз почти се надявах, че няма да ги измъти. Следях я внимателно дали няма да прояви признаци на умора, а тя току ми цвърти дружелюбно и въпреки че е възнервна, изглежда щастлива и доволна от участта си. Чудя се дали съзнава, че всички тези пеещи, цвъртящи и пърхащи птички, с които е пълен птичарникът, са произлезли от нея — с изключение на Алфонсо. На мен просто не ми се вярва. Сякаш са паднали от небето.

Излюпиха се всичките пет. Наложи се да държа вратата на кафеза отворена, за да може Алфонсо да помага при храненето. Без него Пилето нямаше да се оправи. Алфонсо не пуска малките в кафеза и стои при Пилето през по-голямата част от деня и по цяла нощ. На мен вече започва да ми се повдига, когато сутрин трябва да счупя сварените яйца и да ги размеся в кашата. Миризмата на яйцата и на кашата и миризмата на вилицата, с която работя, се смесва в едно и това е вече твърде много.

Това люпило е доста тъмно. Три са тъмни като Алфонсо и две са по-светлички, е петънца по главите. Отново имаме жилищна криза, а и времето става горещо. Щом първото подаде глава от гнездото, извадих Алфонсо от кафеза. Намерих един стар кафез на боклука и го поправих. Не ми се щеше да уловя Алфонсо с ръка — ще се уплаши. Ще загуби всякакво доверие в мен, ако трябва да го гоня из птичарника и да го сграбча. А може и да ме клъвне и да получа отравяне на кръвта. Затова сложих в птичарника намерения кафез с малко яйчено пюре в него и когато Алфонсо влезе вътре по своя воля, скочих и затворих вратата.

После извадих кафеза от птичарника и го окачих над бюрото ми до прозореца. Започна размяна на всевъзможни пипикания. Алфонсо видимо е убеден, че най-после аз съм си показал рогата. Чудя се какво ли говори на Пилето за новосъздалото се положение. Тя явно се разкъсва: да зареже ли гнездото заради Алфонсо, или да си гледа малките? Тя хвръква към мрежата на птичарника и гледа към него. Алфонсо запява геройски. Аз се чувствувам отвратително. Най мразя, когато някой ми каже, че прави нещо за мое добро, а ето че сега аз постъпвам по същия начин с Пилето и Алфонсо. Почти съм готов да пусна отново Алфонсо в птичарника, пък да става, каквото ще. Страх ме е обаче, защото пак ще навъдят потомство и това може да убие Пилето. Идва им времето да си сменят перушината, а през този период не бива да се ражда. Птиците понасят страшно тежко сменянето на перушината.

Най-накрая Пилето се примирява със съдбата си — в случая съдбата съм аз — и се отдава на грижите за малките. Щом те изскочиха от гнездото, аз го извадих от кафеза. Този път Пилето нямаше намерение да прави ново гнездо. Взе да си хвърчи на воля из птичарника.

Щом най-малките започнаха да се хранят сами, махнах Пилето от птичарника и извадих кафеза. На нейно място пуснах Алфонсо. Исках тя да се отдаде на пълна почивка. И когато си бях в къщи, винаги я пусках да хвърчи из стаята. Както едно време. Иначе спеше в кафеза, който пак бях сложил на полицата над леглото.