Уилям Уортън - Пилето

Когато тренирам в стаята си, свалям обувките и сгъвам килима на две, за да не ме чуе майка ми. Тя вече започва да задава въпроси за упражненията, които правя на гредата, но аз й казвам, че същото правим в часа по гимнастика в училище. Тя, струва ми се, започва да подозира нещо. Ще трябва да измисля някакъв начин да я накарам да се примири с мисълта за птиците.

Щом второто люпило изскочи от гнездото, Пилето се залови да гради трето гнездо. Аз сложих обратно цедката от първото и разхвърлях още зебло. Алфонсо току се втурва да варди малките, понеже тя ги гони, за да им скубе перушината. Първите вече са достатъчно големи, та могат и сами да се спасяват, обаче вторите са лесно уязвими. Чудя се колко ли перушина би наскубала, ако не е Алфонсо да им се притичва на помощ. Тръпки ме побиват, като си помисля, че може да ги оскубе до голо. Ама че дива работа.

Щом завърши гнездото, Пилето започна да носи. И този път снесе пет яйца. Още веднъж предстои целият цикъл. Сега е май и третото люпило ще бъде готово точно преди да настъпят летните горещини.

Вторите вече излизат в птичарника, макар да им струваше доста труд, докато се научат. Те все още обичат да ги хранят и само досаждат на по-големите си братя и сестри. А те пък бягат от тях, с изключение на едно, което аз наричам Алфонсо втори, онова тъмното. То обикновено ги кълве по главата или по шията.

Малките отварят на Алфонсо толкова работа, че той ще умре от умора. Удаде ли му се възможност, хвръква на най-горната пръчка да си поотдъхне. Лека-полека и трите се научават да ядат от яйченото пюре и дори започват да се опитват със семето. По-големите вече умеят да лющят и повечето време се гонят едно друго или пък се упражняват да пеят. Запеят ли, вдига се страшна какофония.

Едно тъмничко от второто люпило се поопитва да пее, та е възможно да е мъжко. Сега в птичарника има девет канарчета. Щом вляза в стаята, разнася се пърхане на криле и всички те кацат на някоя по-висока пръчка. Всички са опитомени, понеже доста се занимавам с тях. Почиствам птичарника всеки ден и това изобщо не ги смущава, те идват и кацат по главата ми и по раменете. Само ако направя рязко движение, тогава се уплашват и от хвръкват.

Сметките за храна набъбнаха застрашително. Обикалях дълго централния пазар, докато намерих един магазин, където продаваха смесено семе в торби от петдесет паунда. Една торба струваше осемнайсет долара. Изглежда много, но като купувах по на дребно, плащах повече от три пъти за същото количество. Казаха ми, че ще ми доставят покупката в къщи.

Когато торбата пристигна, сложих я в една стара газена тенекия, която бях намерил на боклука и почистил, и я прибрах в гаража. Със семето трябва да се внимава да не го нападнат мишки. Вечер или преди разсъмване канарчето не може да различи кое е семе и кое мишъци. А мишъците са отровни за канарчетата.

Като казах мишки, та ми дойде наум: майка ми е сигурна, че покрай канарчетата в къщата ще се завъдят мишки. Тя полудява дори само при мисълта за това. Една сутрин хванах една мишка в птичарника. Тя сигурно и без това си е била в къщата, но иди убеждавай майка ми. Сложих я в една кутийка и я пуснах при училището. Ако майка ми беше разбрала, че е излязла мишка, щеше да ме унищожи. Канарчета, кафези, всичко щеше да изхвърчи през прозореца. Тя и без мишка е в състояние да го направи всеки миг. Като се прибирам от училище, всеки път треперя да не е направила някоя поразия.

Третия път нямаше запъртъци. Излюпиха се пет канарчета. Като надникнах в гнездото, видях, че повечето са светли. Но вътре беше такава мешавица, че нищо не можеш да кажеш със сигурност. Сега е по-топло и Пилето не лежи много върху тях. По-често пърха над гнездото. Другите са вече такава напаст, че затварям кафеза, за да не влизат вътре. Сутрин оставям на Пилето за през деня. Щом се прибера, отварям кафеза и Алфонсо се втурва вътре да помага за вечерното хранене. Пилето е станала прекрасна майчица.

Със затоплянето на времето и увеличаването на канарчетата в стаята започва да мирише — това трябва да призная дори аз. Сега изразходвам седмично дванайсет яйца и един пакет каша, за да им приготвям яйчено пюре. Освен това разкисвам обикновено семе и го смесвам с пюрето, за да се научат малките да ядат семе. Храня ги първо сутрин, щом стана, после, преди да изляза за училище, после, като се върна, и накрая вечер. Те поглъщат огромни количества. Джобът ми почти се опразни да купувам семе и яйца. През лятото ще трябва да намеря начин да изкарам малко пари.