Уилям Уортън - Пилето

Да не бях видял това с очите си, никога нямаше да го повярвам. Пилето скача във въздуха на височина най-малко пет-шест фута и се стоварва върху раменете на О’Нийл. О’Нийл продължава да тича, а Пилето го бие с крака в слабините и нанася юмруци по лицето му и по главата. О’Нийл се снишава. Отхвърля Пилето и се изправя. Лицето му е цялото окървавено. Побягва напряко през един двор към черквата. Черквата е непосредствено до училището. Пилето е отново по петите на О’Нийл. Аз намалявам темпото. Душата ми вече излиза от това тичане, но пък искам да видя какво ще направи Пилето. А в това време колелото си лежи безстопанствено на улицата.

Такова нещо ми беше необяснимо, като знаех как Пилето се отнасяше към своето колело. Купил го е със свои пари още когато е бил десетгодишен. Беше старомоден велосипед с огромни колела и със старомодни тънки гуми. Сега всички караха велосипеди с балони и гуми и с контра, обаче Пилето не можеше да понася балонни гуми и колела с малък диаметър. Помпаше гумите си до пръсване и караше тоя велосипед със страхотна скорост. А можеше да стои с него и на място, като само врътваше от време на време кормилото. Виждал съм го да стои така по петдесет минути, без да докосне с крак земята и да гледа някого, а после да отпрашва с пълна скорост. Правеше и друг номер: вдигаше предницата и се обръщаше кръгом на задното колело, както каубоите обръщат коня на задните му крака. Толкова се грижеше за велосипеда си, че спиците и шините му светеха като нови. Пилето направо живееше на тоя велосипед.

След като се запознахме, самият аз започнах да карам колелото си много по-често. В съботни дни си правехме какви ли не излети. В радиус на пет мили около нас нямаше нито едно място, до което Пилето да не беше ходил с колелото. Държеше на стената в стаята си карта, на която отбелязваше всичките си маршрути. Ще рече например; „Хайде да отпратим до Абингтън“ — и веднага отпрашвахме.

Веднъж Пилето беше казал, че щом човек е на колело, той е почти напълно отделен от земята, освободен е фактически от всякакво притегляне и триене. Пилето все се тревожеше, че е прикован към земята.

Та като знаех всички това, останах адски изненадан, че той заряза колелото и хукна да гони О’Нийл. Може да ме е видял и да е решил, че аз ще прибера колелото от улицата, но по̀ съм склонен да мисля, че толкова бе побеснял, та нищо не виждаше и нищо не го интересуваше, Отидох до колелото, изнесох го на тротоара и го подпрях на едно дърво.

И пак хукнах след Пилето и О’Нийл, Вече си мислех, че са безследно изчезнали, че са се провалили вдън земя, когато чух откъм черквата неистов писък. Влитам през задната врата и виждам, че Пилето е приклещил О’Нийл между краката си в началото на средната пътека и му обработва физиономията, а оня се мята като бесен и се мъчи да се измъкне. Пилето просто го е възседнал и дума не обелва, само набива — ляв, десен, ляв, десен. Притичвам до тях. О’Нийл квичи като недоклано прасе. Викам си: ще го чуе някой и ще долети. Къщата на директора и метохът са досам училището и черквата.

Откъсвам насила Пилето от жертвата му. Той ме гледа така, както ме гледаше преди малко с купата и лъжицата в ръце; като че ли не ме познава и а-а, да ме удари Погледът му потъмнял, зениците разширени. Какво да говоря, обезумял човек.

„Зарежи го, Пиле! Дай да се омитаме, преди да е дошъл някой!“

Пилето поглежда О’Нийл така, сякаш и него не познава, нито пък разбира как е попаднал тук. Нищо не казва, само се обръща и тръгва по пътеката. Аз се навеждам над О’Нийл. Очите му са подпухнали, липсват му някои зъби. Не е голяма загуба, и без това всичките му зъби са криви и развалени.

„Слушай, тъпоглавецо! Ако кажеш на някого кой те е бил, ще те убия ей с тия ръце. То пък кой ли ще ти повярва?“

Той вдига поглед към мен. Посяга към устата си и опипва празнините и разклатените зъби. Устата му е пълна с кръв. После се преобръща на колене с глава към олтара. И така, коленичил, с ръце, опрени на пода, облян в кръв се разплаква. Викам си: това е все пак по-добре, отколкото да те изядат лъвовете. Може би, ако се помоли малко, ще му поолекне.

Връщам се на булевард „Франклин“ и сварвам Пилето да проверява колелото си. Няколко спици са изкривени и на кормилото има някоя и друга драскотина. Освен това предното колело е разцентровано, но веднага го оправяме. Оглеждам Пилето: по лицето му няма нищо, ни белег, ни дори драскотина. О’Нийл, изглежда, е намирал само въздуха с огромните си юмруци. Сигурно му се е сторило, че се бие с призрак или с някое джудже-магьосниче.