Уилям Уортън - Пилето

Към три часа следобед Пилето изскочи от гнездото и хвръкна долу да се нахрани. Алфонсо кацна на гнездото, поогледа го, па навря глава вътре. Уплаших се да не вземе да изхвърли малките; това също се случва понякога. После го видях да вдига глава, за да изкара храна от гушата си, и разбрах, че ще ги храни. Толкова се развълнувах, че ми се щеше да скачам от радост. Когато Пилето се върна, той все още ги хранеше. Щом навре глава в гнездото, чувах писуканията на малките. Опитах какво ли не, за да мога да ги видя. Дори се покатерих на леглото и се, надвесих надолу, но напразно. След като наблюдава една минута Алфонсо, Пилето се намести в гнездото и с това прекрати храненето. Пак взех да се тревожа. Може ли само Алфонсо да ги храни? Пилето няма ли да схване какво се иска от нея?

Едва в неделя следобед най-после видях Пилето да храни малките. Да не беше Алфонсо, тя надали щеше да направи това. Той на два пъти я изпъжда от гнездото, за да може да им даде храна. Тя беше смутена от всичко това и не знаеше какво да правил само лягаше върху тях с надежда, че нещата ще се оправят от само себе си. Тоя ден се измъти и последното яйце. Добре, че видях още една черупка на пода, иначе нямаше да разбера. Малките непрекъснато надаваха „пиип-пиип-пиип-пиип-пиип“, което се смесваше, променяше и разминаваше, понеже те писукаха на различни интервали. Невъзможно беше да ги различа едно от друго.

На другия ден в училище бях изключил напълно. Хващах се как седя неподвижен и със затаен дъх мътех яйца. Непрекъснато се мъчех да си представя как ли изглеждат малките. Дали са тъмни или светли, дали поне една от тях прилича на Алфонсо, дали са мъжки или женски? Дали Пилето ще продължи да ги храни? Как, ще се държи Алфонсо, когато те излязат от гнездото? Дали няма да бъдат зли и да се бият в гнездото? Нямах търпение да се прибера в къщи.

Същата вечер използувах случая, когато Пилето слезе долу да яде. Влязох направо в птичарника и изпреварих Алфонсо при гнездото. В него вее още имаше едно цяло яйце. Значи, малките са четири. На дъното на гнездото се виждаше само някаква мъхната маса. Тогава Алфонсо се престраши и кацна на края на гнездото. В същия миг от голата плът на дъното се надигнаха неуверено четири главици. Между затворените очи се отвориха в очакване меки човчици. Той започна да го храни, сякаш не забелязваше, че аз стоя толкова наблизо. Едно от тях беше съвсем тъмно; може би ще стане като Алфонсо. Други две бяха светли, а четвъртото ми се видя пъстро. Реших да изчакам още един ден и тогава да извадя яйцето. Голишарчетата изглеждаха еднакви на големина, та не можех да кажа кое е родено по-рано и кое по-късно.

Пилето долетя до гнездото и започна да ги храни заедно с Алфонсо. Малките зееха лакомо, а родителите им едва не налапваха главиците им в човките си, за да им пуснат храната е гърлото. Алфонсо отиде да вземе още храна, но преди да се беше върнал. Пилето реши, че са яли достатъчно, и легна върху тях.

На другата сутрин бръкнах между топлите, шаващи тела и извадих яйцето. Вдигнах го срещу светлината и видях, че е бистро; Приближих го до лампата и сега вече стана съвсем ясно, че вътре няма нищо. То, кой знае защо, не се беше оплодило, беше ялово. Това ми се видя удивително, като знам колко пъти Алфонсо й се беше качвал. Не ми се щеше да го изхвърля, затова го сложих в една кутийка е памук и го прибрах в чекмеджето за чорапите. Може би е по-добре, че от това яйце нищо не излезе; четири в едно гнездо е сума народ.

На другия ден имам утринната си среща с Уайс. Питам се дали Реналди му е казал нещо. Не ми се вярва, но знае ли човек? Той може да е някакъв нарочно подготвен доносник, който служи на Уайс.

Тази сутрин Уайс е само психиатър и нищо друго. Мантата му е чисто бяла, колосана, а очилата му са така излъскани, че сякаш нямат стъкла. Седи със сключени ръце, които е опрял здраво на бюрото пред себе си. На лицето му играе най-хубавата му усмивка, кротка, любеща, която говори: да, животът с ужасен, но братството между човеците може да го направи по-поносим. Само дебелите му палци го издават; те се плъзгат поред един върху друг, при което се образува такива; триене, че почти се чува шум.

Аз се изопвам, отдавам чест и той ми се усмихва. Той също отдава чест, само че отпуснато, след което дебелата му ръка с все още изправени пръсти и леко свит палец посочва към стола пред бюрото.

— Седни, Алфонсо.

Алфонсо! Лайнар! Никой досега не ме е наричал Алфонсо, дори майка ми. Как не знам първото име на това копеле. В ъгъла на бюрото му има черна табелчица, на която пише само: „Майор С. О. Уайс“, Иде ми да го попитам какво друго означава това „С“ освен свиня, но няма смисъл да си навличам главоболия. Човекът просто си върши работата. Дано само я свърши по-добре.