Уилям Уортън - Пилето

„Невероятно интересно. Знаеш ли, Ал, трябва да разкажеш всичко това на Уайс. Той сигурно ще си направи някои изводи и ще може да помогне на Пилето. Уайс, струва ми се, дори не знае, че наричат твоя приятел Пилето. Това вероятно ще му подскаже нещо. Но трябва да му разкажеш, заради Пилето.“

„Никога. А и ти не му казвай! Предпочитам Пилето да си остане луд, отколкото да го излекува кретен като Уайс. Ако аз съм луд и като ми се намести чивията, видя пред себе си човек като Уайс, сигурно ще рева до края на живота си.“

Ето, тук трябваше да го попитам какво значи да си луд, но не го попитах. Реших, че Реналди отбира от тия работи не повече от мен. Всеки си е по своему луд. Ако това досажда на твърде много хора, тогава те обявяват за невменяем. А случва се и тъй, че всичко ти става непоносимо, ти казваш някому, че си луд, и хората се съгласяват да се грижат за теб.

След чифтосването Алфонсо не е толкова враждебно настроен към мен. Не може да се каже и че е дружелюбен, но между нас има един вид примирие. Откровено казано, той в същност не ми обръща внимание: Не зная какво му е казала Пилето, а още по-малко как канарчетата могат да възприемат такава мисъл, обаче той е схванал някак, че аз няма да му сторя нищо лошо.

Изграждането на гнездото върви сега бързо. Те по цял ден шетат ту горе, ту долу, ту вътре, ту вън. На Алфонсо му е разрешено да помага в носенето, но не и да слага каквото и да било в гнездото. Пилето си има определени схващания как трябва да се прави всичко. Той ще донесе малко зебло, а тя ще го вземе от човката му. Очевидно на Алфонсо му е ясна само идеята, обаче му липсва умението да гради.

Когато се приближа да надникна в гнездото, Пилето се държи спокойно и изглежда доволна от себе си. Не може да се каже, че тъче нещо от кончетата, по-скоро ги налага така, че да се застъпват и да образуват плътна маса. Алфонсо не е особено доволен от това, че си навирам носа в техните работи. Река ли да надзърна в гнездото, той застава на покрива на кафеза и ме гледа много страшно. Пилето оформя гнездото като дълбока дупка, малко по-тясна от гръдната й обиколка и леко събрана в горния край. Така вътрешността му наподобява малка вазичка. Във вторник вечер то беше завършено.

В сряда, като се върнах от училище, останах ужасен: цялото гнездо беше разпердушинено и разхвърляно по пода на птичарника. Велики боже, какво ли още ме чака! От такова нещо на човек може да му хвръкне чивията. Но започва новият градеж. Този път тя е още по-неудържима. Мисля си, че ако Алфонсо не я храни от време на време, тя ще умре от изтощение. Тя снове нагоре-надолу, напред-назад и внимателно подбира от развалините онова, което е нужно; после го отнася горе и още по-внимателно го полага в гнездото. И всеки път се сгушва за секунда вътре, та да провери размерите, а след това пак излиза. Никак не мога да си представя защо не й е харесало първото гнездо. Тя кара горкия Алфонсо да работи като роб. Той не получава творческо задоволство от работата, но тя го заставя да работи. Алфонсо е носачът на тухлите, а тя — майсторът зидар. На два пъти го забелязвам как каца на любимата си най-горна пръчка, за да си поотдъхне и да попее. Но тя го подгонва и го връща насила към работата.

Този път, когато вече завършваше гнездото, тя се зае да размъхва отделните кончета. С този светлокафяв мъх обложи дъното на гнездото и горните му части. Красота. Но тази постеля очевидно й се стори недостатъчно мека, то после подгони Алфонсо и взе да скубе перушина от гърдите му. Първите няколко пъти той я остави да прави каквото ще, но след това му писна. Когато тя се опита пак да го връхлети, той няколко пъти я клъвна силно по главата и я подгони из птичарника, докато тя се принуди да се прибере в кафеза и да се вмъкне в гнездото. Той литна след нея и започна да й подава храна в гнездото. Тя остана в него и когато той запя онази тиха, нежна песен, която чух първата нощ. За мен тази песен означаваше, че гнездото е завършено.

Канарчетата, които живеят в клетки, приличат на хората в смисъл, че не живеят напълно естествено. Така техният живот е много по-малко застрашен, отколкото ако живееха в естествени условия. Ето защо те нямат достатъчна физическа закалка и не умеят да се борят за живота си. Освен това птици, които в естествени условия биха умрели, биват поддържани живи от птицевъда, понеже него го интересува не борбата за оцеляване, а неща като цвета, песента, формата им и прочие. Така птицата в клетка изгубва лека-полека жизнеспособността си и волята да се бори за оцеляване.