Уилям Уортън - Пилето

Пилето пет пари не дава за юмрука и гледа стария право в очите. Аз се питам дали баща ми ще го удари. Пилето не се и помръдва. Стои като забит пирон.

„Мисля, че сте направили грешка, мистър Колумбато. Продали сте кола, която не е ваша. Просто сте сбъркали. Ако ми кажете името на човека, на когото сте я продали, аз ще му обясня какво е станало и ще му върна парите.“

За минута старият занемя. Очите му едва не изскочиха от орбитите. Явно искаше да сграбчи Пилето и да го изрита от къщата, но нещо се поколеба.

„Казвам ти, момче, оня, дето купи колата, никога няма да я върне. Ти само гледай да му създадеш неприятности — и ще завършиш с циментова риза на дъното на някоя река.“

Пилето сякаш изобщо не го е чул.

„Ако ми дадете името на тоя човек, мистър Колумбато, аз мога да се свържа направо с него и няма да стане нужда да ходя в полицията.“

Тук баща ми не издържа и го подхвана. Той така може да удря с върха на средния си пръст в слабината под ключицата, че все едно куршуми те пробиват, Пилето издържа на тия удари, без да се Помръдне. Просто не ми се вярваше, че старият бие с всичка сила. Спря и се вторачи в Пилето. Виждам, сега ръката го сърби да му стовари един юмрук. И си мисля, че пак ще се повтори същото — неподвижен предмет и неудържима сила.

„Вижте какво, мистър Колумбато ние с Ал имаме за тая кола фактура, подписана от мистър Шварц. Официално тя е наша собственост.“

Чисти измишльотини. Шварц никаква фактура не ни е давал.

„Вие се съгласихте да закарате колата на преглед и да я регистрирате, тъй че тя е записана на ваше име, но официално вие не сте неин собственик; нямате доказателство да сте я купили от нас. Значи тя все пак е наша, И тъй, ако само ми кажете името на човека, който я е купил, аз мога да му обясня всичко това.“

Старият седна. Не можех да повярвам на очите си. Пилето продължаваше да стои пред него.

„Сигурен съм, че купувачът ще предпочете полицията да не се занимава с този случаи. Това може да има неприятни последици за всички.“

Старият започваше да се поти в буквалния смисъл на думата. По челото и по горната му устна избиваха капки пот.

„Защо бе, момче, си такава дебела тиква? Слушай, аз не съм толкова лош.“

Той се понадигна на една кълка, бръкна в джоба си и извади фишека. Отделя още петдесет долара и ги подаде на Пилето. Пилето стоеше като истукан. Старият размаха банкнотите.

„Това е всичко, което получих за нея. Вземи тия пари и се пръждосвай. Остави ме на мира, ей!“

Майка ми влезе в стаята. Взе парите от баща ми и хвана Пилето за лакътя. Той тръгна с нея и тя го изведе в кухнята. Лицето му беше побеляло като тебешир, устните — посинели, а цялото му тяло трепереше. Майка ми му заговори на английски.

„Вземи тия пари, момче. Аз ще искам още от брат ми, чичото на Ал. Недей създава главоболия. Колко пари искаш още?“

Пилето вдигна очи към нея. В тях напираха сълзи. Той пое парите от нея и ги даде на мен. Поклати тъжно глава, слезе по стълбите за избата и си тръгна през задния двор. Аз понечих да го догоня, но майка ми ме спря.

Когато свърших този разказ, Реналди ме погледна, като че очакваше да чуе още нещо. Той през цялото време кимаше с глава или ми даваше по друг начин да разбера, че ме слуша и му е интересно. А на мен понякога ми беше трудно да продължа разказа, понеже ми се дореваваше. Нервите ми все още не са много добре.

И тъй, след една седмица майка ми ми даде още сто долара. Тя просто ме насили да ги взема и се кълнеше, че ги е получила от брат си. Брат й, казваше тя, бил готов да й даде и десет хиляди долара, ако му поиска, и то без да се интересува защо са й.

Дадох стоте долара на Пилето, като му казах, че Ники се е изръсил с двеста. Нали разбирате, Пилето още го болеше. Той смяташе, че колата струва поне триста, мъчеше се да разбере кой я е купил и се готвеше да обади в полицията. Дори писа до отдела за превозните средства, за да открие на чие име е регистрирана колата. Аз му казвах, че ще го убият, но той пет пари не даваше. Когато Пилето са навие на нещо, особено пък ако му е дошло до гуша, никога не можеш да го развиеш.

Нещо към три седмици по-късно минах към тях и го сварих да размахва крилата в задния двор. На гърдите му се виждаха черно-сини петна. Едва след няколко секунди се досетих, че старият го беше ръгал с пръста си на това място. Той явно не беше жалил сили; но и Пилето беше посрещал както трябва ударите. Не е изключено да е счупил пръста на стария.

Млъкнах. Уморих се да разказвам тая история. И Реналди, струва ми се, не разбра какво точно исках да му кажа с нея. То и самият аз май не знаех.