Уилям Уортън - Пилето

И млъкна. Аз затаих дъх. Искаше ми се да го видя. Опитах се да определя по звука къде точно се намира, но не можах. Ето че пак започна: същият, напомнящ на капчук звук премина в мелодични тонове и се извиси нагоре най-малко цяла октава, но с различен регистър. Този път протяжната нотка беше само една, след което той премина стремително към финала: три пъти „пиип“, стакато, почти немелодични, и заглъхна. Млъкни. Стоях и чаках, но нищо повече не се случи. Угасих лампата. Няма как, ще трябва да го задържа. Като го слушах как пее в полумрака, имах усещането, че самият аз летя, Почувствувах се някак освободен.

Седя там цял следобед, до тъмно. Никой не ме безпокои. Наблюдавам Пилето. Тон не прави нищо, само дето от време на време отива да се изкенза или да пусне вода. Когато отиде в клозета, качва се на чинията и кляка. Птиците дори не усещат когато цвъкат, значи, Пилето не е никакво пиле.

На няколко пъти се обръща към мен и гледа. Като обръща глава, извърта с нея и цялото си тяло. В ъгъла има мивка, пълна с вода, и веднъж той отиде да пие — пие Като птица, вдига глава, за да се стече водата в гърлото му. Глупости, какво иска да каже с това?

Рече ли да се придвижи до някъде, прави това с подскоци. Както е клекнал, подскочи и пак клекне; подскача, кляка и размахва като криле свитите в лактите ръце, същинска тромава огромна птица — ястреб или орел, който подскача бавно по земята.

Всичко това вече не ме безпокои чак толкова. Когато погледне към мен, аз му се усмихвам, но той все едно, че не забелязва. Гледа ме с любопитство, обаче с нищо не издава да ме е познал. Не мога да се начудя какво, дявол го взел, може да се е случило с него. Не искам да питам отново Уайс, тон явно не желае да ми каже; а възможно е и да не знае. Пилето вероятно е единственият, който знае.

Оглеждам коридора; наоколо няма никой. ПеСе-то вече нахрани Пилето. Този път стоях да гледам. Това е най-налудничавата част от всичко. Не знам дали ПеСе-то, Уайс или който и да било друг си дава сметка, че когато го хранят, Пилето подражава на новородено птиче, което приплясква криле… Аз, разбира се, няма да им кажа това. Никога.

Какво ли ги очаква хора като Пилето? Нима цял живот ще го държал така, затворен? Дали цялата страна не е осеяна с болници, пълни е умопобъркани от войната? Пилето не пречи никому. Лошото само е там, че ако го пуснат, сигурно ще скочи от някоя висока сграда или ще се опита да лети по някое стълбище, от някой прозорец или нещо такова. Какво лък, ако това иска да прави, защо да не го пуснат? Пилето никога не е бил глупав, с каквото и да се заеме, то е смислено, макар че не всеки го разбира. Аз все още не съм сигурен каква е тая история с неговата лудост. Какво е лудост? Войните са лудост, това поне е сигурно.

Като става дума за лудост, ние е Пилето, правехме някои щуротии. Да речем, през пролетта, когато бяхме втора година в гимназията. Цялата зима бях работил един водолазен шлем. Старият ме научи как да режа, да споявам и заварявам и аз направих шлема от петгалонова туба за бензин; оловни тръби, и месингова арматура. Проверих го да не пропуска. Все едно, че беше херметически затворен. Наблъсках го с въздух, като монтирах две автомобилни помни към кобилично устройство; самият шлем имаше шланг за въздух. Въздушният натиск щеше да пречи на водата да влиза вътре, а въздух щеше да идва и от мехурчетата, които се вдигат от дъното.

Направих си също харпун от тръба с пружина. Имах намерение да бия риба под водата на бента при Спрингфийлд. Риболовът там е забранен, та е гьчкано с риба. Марио обеща да ми помогне, но на мен ми трябваха двама да работят с помните и шланга, когато сляза под водата: Пилето каза — дадено. Аз пък щях да му помогна да изпробва своята налудничава летяща машина.

По един от моделите, който горе-долу работеше, той беше направил апарат за човешки бой. Две големи крила с каишки, в които да се пъхат ръцете. Крилата трябваше да се размахват с ръце. Всяко от тях беше дълго повече от осем фута и имаше по дължината плоскост, която се обръщаше вертикално при мах нагоре и хоризонтално при мах надолу. При размахване цялата тая машинария се въртеше върху един коленчат вал. Пилето казваше, че за да излетиш, трябва да загребеш въздуха под крилете.

Всичко това той бе направил с алуминиева арматура, алуминиеви плоскости, и велосипедни части. Беше работил-; стотици часове по тая машина в училищната работилница. Не знам откъде се беше снабдил, с алуминий; даваха го само но разпределение за строеж на самолети за тая: гнусна, война. Освен това Пилето беше зашил парче копринен плат между крачолите на панталоните си. Като разпереше крака, получаваше се нещо като гълъбова опашка.