Уилям Уортън - Пилето

Излиза отново. Мисля си да пусна Пилето, но ме е страх. Мистър Линкълн сигурно е прав. Не бива да излагам Пилето на никакви рискове. Изчаквам Алфонсо да кацне на някоя пръчка по-далеч от клетката, после се надигам предпазливо и пускам в нея Пилето. Тя пипика от гневно по-гневно, но аз се обръщам и излизам от птичарника. Искам да видя какво ще прави Алфонсо, когато аз не съм там.

Отначало той само се радва на просторния птичарник. Току прелита от единия до другия край и при всеки прелет се захваща някъде. После полита право нагоре и се мъчи да се задържи нависоко, непосредствено под пружината на леглото. След туй пикира няколко пъти. Алфонсо наистина умее да лети. Сега прилича на летец изпитател, който проверява дали всички механизми са в изправност, след като машината е стояла малко повечко на земята.

Слиза долу, отново разпилява сума зърна и изяжда само няколко. Умива лицето си в чашата с вода, но не се изкъпва. Разрошва перата си и отново ги приглажда; бързо, не едва-едва като Пилето.

В това време Пилето, кажи-речи, цяла се е подала извън кафеза и се мъчи да го следи с поглед. Тя като че ли е възприела моята стратегия. По този начин поне можем да го наблюдаваме какво прави.

След още няколко номера и допълнително изследване на птичарника Алфонсо кацва на кафеза. Пилето писука неистово вътре. Той подскача отгоре и се изцвъква така, че едва не нацвъква главата й. После скача и се спуска по телта откъм предната страна на кафеза, докато стига до празната хранилка върху пръчката, на която Пилето е кацнала. Тя се приближава до него и го поздравява с едно изящно „пиип“; той й отвръща неохотно с нещо, което прилича на ръмжене. Пилето обаче не мърда от мястото си и те остават така един до друг. Пилето пипика, а той я гледа, като че тя е животинка в зоологическа градина. Той дращи по кафеза и стига до другата хранилка и Пилето веднага скача до него. Тя пъха глава в съдинката да си вземе семенце, колкото за компания. Тогава Алфонсо изпада в дива ярост. Вилнее, пърха като бесен с криле, писука. И атакува кафеза. Пилето отскача навътре. Посъвзема се и се сгушва страхливо в другия му край. А глупакът Алфонсо продължава да атакува кафеза още пет минути. После каца на пода на птичарника и отново атакува. Върти се около вратата и сякаш се мъчи да я отвори. За миг си помислям; че не е изключено да успее. Тя е с щракалка, а на мен вече всичко ми се струва възможно. Същевременно започвам да си мисля, че може би съм направил грешка. Алфонсо изглежда безнадежден случай.

Нещата вървят по същия начин една седмица. Пилето се старае да бъде мила, а Алфонсо се държи като говедо. За да дам възможност на Пилето да си полети по-свободно, вечер, докато си пиша домашните или работя върху моделите, изваждам я от птичарника. Но тя все хвърчи около телта и се мъчи да привлече вниманието на Алфонсо. Работата ми с летящия модел върви много добре. Той вече лети продължително, но като безмоторен самолет. Двигателят не е достатъчно силен да задвижва крилата така, че той да се издига. Още не зная каква тежест може да понесе, но във всеки случай не много голяма. Трябва да направя някои изчисления върху съотношението между масата и обема на птиците.

Вечер, когато пускам Пилето да хвърчи из стаята, запалвам лампата в птичарника. Тя продължава да се върти все около телта. И толкова много пипика, че започва да ми пречи на работата, но Алфонсо не й обръща никакво внимание. Ще речеш, изобщо не обича птиците. Той, изглежда, не знае какво значи да си самотен, този въпрос не го занимава.

Почти бях решил да се предам и да го върна на мистър Линкълн, но се случи нещо неочаквано. Беше петък вечер. Аз четях в леглото. В стаята светеше само нощната ми лампа.

Отначало ми се стори, че някъде тече вода. Напрегнах слух и разбрах, че звукът идва изпод леглото. Той се поусили и вече не можеше да има съмнение — продължителен вибриращ напев. Най-после Алфонсо беше решил да запее. Пееше така, сякаш гледаше да не ни събуди, сякаш не искаше да го чуе никой, сякаш беше тромбонист, който преди концерта репетира под сурдинка, само за себе си, някакъв много сложен откъс.

Тоя напев, който половин минута трептя ту по-силен, ту по-слаб, завърши с три тихи, протяжни, почти плачевни нотки. Само те можеха да ти скъсат сърцето. После Алфонсо премина с кресчендо към нови височини и от тях преля бавно, мъчително в тон, който повече приличаше на звук от капчук, отколкото на птича песен. В началото точно този звук бе привлякъл вниманието ми.