Уилям Уортън - Пилето

После вирна глава и се заоглежда ту на една, ту на друга страна. Тя знае, че съм в другия край на стаята, и ме поглежда първо с едното око, после с другото. Канарчетата никога не гледат определено нещо едновременно с двете очи. Така е и с повечето други птици. Гледат ли с двете очи, тогава в същност нищо не гледат. А когато искат да спрат поглед върху нещо определено, тогава гледат с едното око, а другото го изключват. Не го затварят, просто го изключват.

Пилето се движи леко и пъргаво, няма значение, че въздухът в стаята е тежък. Мята се на най-горната пръчица, бърше човката си, точи я, проверява нещо — както кучетата душат дърветата.

Тя е жълта, лимоненожълта. Перата на опашката и краищата на крилата са по-светли, почти бели. Перушинките в горния край на краката също са по-светли. А краката, изящно тънки, са оранжево-розови, по-светли от краката на гълъб. Както всички дървесни птици, има по три предни пръста и по един заден, с дълги и тънки прозрачни ноктенца, по средата на които минава тъпичка жилчица. За канарче е средно голяма и има заоблена, много женствена главица; очите й са искрящо черни, а човката й по цвят не се различава от краката. Розовите й ноздрички са вкопани под перушинката на главата в горния край на човката.

Пилето изцвърчава още веднъж и се обръща върху пръчицата на обратната страна. Като прави това, не личи да използува крилата си. Само подскача леко нагоре, извива тяло и се обръща на другата страна. Същото движение прави кънкьорката, когато се обръща със скок, само че с много по-голямо усилие. През всичкото това време Пилето продължава да ме попоглежда ту с едното, ту с другото око и току клати глава напред-назад — на птичи език това означава „не“.

После престава да съсредоточава погледа си и преминава в онова състояние, когато всичко гледа и нищо не вижда. Дори вече не поглежда към мен. Скача върху най-долната пръчица и забелязва чашката с вода. Навежда глава, потапя човка във водата, сетне отмята главата си назад. Направи това три пъти. Подобно на гълъбите тя не може да преглъща. Само оставя водата да се стече в гърлото й. Изглежда, загребва в човката си известно количество вода, не повече от капка, после я държи, докато се отъркали в гърлото й.

Като си утоли жаждата, скочи на дъното на клетката. Птицата се нуждае от остър пясък, който да смели храната й в гушата. Хоп-хоп-хоп, заподскача моята канарка, при което пясъкът отново задрънча върху вестника, после клъвна няколко зрънца от него и пак се върна на долната пръчица, за да си вземе и семенце.

Смеската, която купих, съдържаше репица — едно такова черно, дребно, кръгличко семе, канарено семе, което отвън е светлокафяво и лъскаво, а отвътре бяло, мачкан овес и ленено семе. Тя навря глава в чашката и разпръсна сума зърна, докато не намери овес. Тогава взе едно зърно от него, обели люспата и изяде вътрешността. Всичко това стана много бързо. Докато ядеше, два пъти ме погледна. Птиците са много подозрителни, когато ядат. Изяде около пет зърна: едно от овеса, две от рапицата и най-малко едно от канарското семе. И за обелването на всеки вид използува различен похват. До лененото семе не се докосна. То се дава за поддържане на перата.

Птиците олющват семето само с човките си, няма ръце, няма пръсти. Изумително!

След известно време реших да проверя какъв е вкусът на храната за птици. Изгубих часове да пукам всяко зрънце със зъби. За една глътка се оказа необходим цял час. А не можеш да ядеш люспите, защото много горчат.

След като се наяде, Пилето отскочи от долната пръчица и само с един лек, почти незабележим мах на крилата се озова на най-горната. Височината на Пилето може да се нанесе четири пъти в разстоянието между двете пръчици. То е все едно аз да скоча от земята право на покрива на нашата къща. Пилето ми цвърчи от горната пръчица. Опитвам се да й отвърна.

Тя проверява с човка теловете на клетката и си клъвва рибена черупка. Това е вътрешната черупка на сепията, която съдържа калций и други полезни за птиците минерали. Пилето непрекъснато се опитва да ми говори или може би се мъчи да открие други птички наоколо. Цвъртежът й звучи тревожно, въпросително и завършва с едно пииИИП? Когато го произнася, отваря човка наполовина и често пъти го произнася при преминаването от една пръчица на друга. Възможно е по този начин да уведомява другите птички, че променя местоположението си. Право казано, не съм много добре запознат с канарчетата.

Когато се свечери, покрих клетката с парче платно, за да предпазя Пилето от течение.