Уилям Уортън - Пилето

След първите няколко дни при всяко влизане в стаята заварвах Пилето на дъното на клетката, където тичаше напред-назад и поглеждаше над ръба на тенекията, в която е насипан пясъкът. Струва ми се, че ме посрещаше с радост — не само защото й давах по-специална храна, а и защото се чувствуваше самотна. Сега аз бях единственият й приятел, единственото живо същество, което тя виждаше.

В края на седмицата прикрепих с ластичета съдинката с обогатената храна към една допълнителна пръчица и пъхнах всичко това в клетката през вратата. После с кламер закрепих вратата отворена. Отначало Пилето се притесни, но сетне скочи на пръчицата, която държах в ръка, и пристъпи към съдинката. Фантастично — между двама ни няма никакви телове, никаква преграда! Тя седи досами вратата, кълве от съдинката и току ме поглежда. Защо ме гледа право в очите и не обръща внимание на големия ми пръст до нея?

След като утолява глада си, отстъпва към средата на пръчицата. Аз повдигам леко пръчицата, за да създам на Пилето усещане, че тази пръчица е част от мен, а не от клетката. Тя променя положението на тялото си и трепва с криле, за да запази равновесие, после ме поглежда и издава някакъв нов звук, нещо като пииИП , но много остро. И скача на дъното на клетката. Измъквам пръчицата от клетката и се опитвам да й говоря, но тя не ми обръща внимание. Напива се с вода и ме поглежда едва след като е обърсала човката си и е разтегнала първо едното крило, после другото. Прави го с помощта на краката си. След туй издава едно кратко куиИП .

Общо взето, Пилето ме гледа повече с дясното око, отколкото с лявото. Независимо от коя страна на клетката се намирам, тя се извръща така, че да ме гледа с дясното око. И си служи с десния крак, когато рече да застъпи съдинката с обогатената храна или чашката с обикновеното семе. Значи, тя е деснокрака и десноока. Ако имаше ръце, без друго щеше да бъде деснячка. Защото повечето неща върши откъм дясната страна. Дори когато разтяга криле, разтяга първо дясното. Само дето спи на левия си крак — това е единственото изключение. Трябва да видиш как спи една птица, за да разбереш какво е птичето мнение за земята. Обикновено птицата търси за спане възможно най-високото място, а после заспива на един крак, за да се отдели максимално от всякаква опора; а Пилето дори спи на по-слабия си крак. От друга страна, и мисъл няма да ти мине за летене, като гледаш птица, свита на топка, с разрошени пера и застанала на един крак. Ще речеш, един гущер по е способен да хвръкне, отколкото една заспала птица.

Като гледах как спи Пилето, реших да си направя легло до самия таван на стаята. Майка ми вдигна пара и се разтревожи, но баща ми каза, че нямал нищо против, стига да съм си платил сам дървения материал и да не пробивам дупки по стените или на пода. Щото къщата не е наша.

Задигнах малко дъски от склада за дървен материал. По-рано двамата с Ал се бяхме снабдили по същия начин с дъски за гълъбарника. Промъкнах се една нощ в склада и избутах дъските под оградата откъм задната страна, после изобиколих отвън и ги прибрах. Купих болтове и използувах инструментите на баща ми. Понеже не можех да използувам стената и тавана, наложи се да направя леглото на крака. Работих цели две седмици Когато го свърших, наместих пружината и дюшека в рамката горе. Стария таблен креват изнесох в гаража. Междувременно прегледах пернатия си костюм и пак се поогледах за бейзболните топки.

Направих и стълба за леглото — пробих дупки в две дъски и после набих в тях прелките. Също като корабна стълба. Дори прокарах електричество горе и закрепих корниз на тавана. Задигнах малко плат от „Сиърс“, от който направих завески. Знаменито гнезденце стана, дори по-хубаво от гълъбарника на дървото. Покатериш се в него, дръпнеш завеските и запалиш лампата. Истинско кътче за усамотение.

По това време Пилето вече скачаше направо на пръчицата, когато я пъхнех в клетката, дори без да слагам на нея съдинката. Обогатената храна вземаше от пръста ми. Намокрям пръста си, мушкам го в торбичката с храната и тя полепва по него. После го поставям на същото място на пръчицата, дето по-рано закрепях съдинката, и Пилето идва и кълве: Кълве бързо, лекичко и без страх. И обира всичко, дори трошките, попаднали под нокътя.

На другия ден, щом Пилето скочи на подадената пръчка, аз я изтеглих внимателно от клетката. Бях правил вече много опити, движейки пръчицата вътре в клетката нагоре и надолу, напред и назад, тъй че Пилето знаеше как да се крепи на нея, и не се плашеше.