Уилям Уортън - Пилето

Веднъж, както си седях в птичарника, една котка, която явно не ме забеляза, взе да обикаля наоколо. Птичките сигурно умират от страх при вида на котка, която ги гледа с примижали зелени очи и размахва опашки.

Въпросната котка не се стърпя и след малко се хвърли върху мрежата. Й увисна на нея, заловила се с острите нокти и отворила червената си уста, от която стърчаха страшни зъби. Тоя път почти се зарадвах; че не съм птичка.

Забелязах Пилето още когато за първи път влязох в птичарника: Откровено казано, продължих да ходя там само заради тая птичка, но не казах това на мисис Превост. На височина птичарникът е по-голям, отколкото на дължина и ширина. Пилето бе единствената птичка, която летеше и обикаляше из горната част на птичарника. Всички останали прехвъркваха от пръчка на пръчка или пък направо до пода, за да си клъвнат нещо, а само Пилето летеше горе в кръгове, наклонено на една страна. Ако бях птичка и живеех в тоя птичарник, самият аз щях да летя по същия начин.

Пилето е много любопитно същество. От покрива на птичарника виси някаква връвчица, не по-дълга от пръст. Пилето се обръща наопаки, за да я улови с човката, виси на нея по няколко минути, тегли и дърпа, прави всичко възможно да се задържи, пърха с криле и се мъчи да издърпа връвчицата.

Има и още нещо, заради което канарчетата ми харесват повече от гълъбите. Гълъбът много ходи. Пристъпя на късите си крака и поклаща като патица късото си тяло; а когато задиря женската, изопва се някак и започва да върви с отсечена маршова стъпка като войник. Канарчето никога не ходи. Ако се движи по земята, то подскача. И обикновено всеки подскок е свързан с незабележим мах на крилата. Това го прави да изглежда толкова свободно и независимо. Подскочи на място, после хоп — на друго място. Забелязал съм, червеношийката и ходи, и подскача, но канарчето никога не ходи.

Понякога и Пилето подскачаше из клетката. Ще вземе някое пясъчно зрънце от едно място и ще го премести на друго. Или ще почне да рови в пясъка с човчицата си. Нищо не изважда оттам, само рови. Сякаш това е птичето разбиране за разтребване на къщата.

Друг път ще приклекне и ще отскочи с полет до най-високата пръчица. Това изисква голямо внимание, защото пръчици в птичарника има къде ли не. Мисис Превост е поставила сума пръчици; тя и не помисля, че трябва да се оставят свободни пространства, за да могат птиците да летят. Но Пилето лети между пръчиците, сякаш те не съществуват. Красавица.

Слязох в града и обърнах всички вехтошарски магазини, докато намерих клетка. Взех я за двайсет и пет цента. В къщи се заех да я подновя. Първо очегъртах старата боя и ръждата. Поправих две от телчетата, които бяха скъсани. Изправих и почистих тенекийката на пода. Изварих и измих съдчетата за храна и вода. Клетката не беше голяма: петнайсет — на трийсет — на двайсет инча. Ставаше ми противно, като си помислех, че трябва да извадя горката канарка от големия птичарник, да я откъсна от другарчетата й и да я оставя сама в тази малка клетка. Но знаех, че ще го направя някак.

След като почистих всичко, боядисах клетката бяла. Минах я два пъти, та съвсем заприлича на нова. На дъното сложих вестник и поръсих пясък. Купих смесено семе и го сипах в една чашка, а другата напълних с прясна вода. И тъй, бях готов да доведа Пилето у дома.

Докарах я с велосипеда в кутия от обувки, на която бях пробил дупки отстрани. Лошо ми ставаше, като я слушах как дращи в кутията и как се хързулка по гладкото й дъно. Чудех се какви ли мисли се въртят в главата на птицата, когато целият й живот най-внезапно се променя по такъв начин. Тя нямаше и една година и беше прекарала целия си живот или в гнездото, или в клетката за мътене, или в птичарника при другите канарчета. А сега се намираше в тъмна кутия, в която нямаше пръчици за кацане, в която нито можеше да вижда, нито да лети. Натисках педалите с всички сили.

Минах през задната врата и през задната стълба се промъкнах в стаята си. Не исках никой да види Пилето.

Изрязах внимателно дупка в предния край на кутията и я долепих до вратата на клетката. Само след няколко секунди тя скочи в клетката. Кацна на пода и застана разкрачена. Озърна се наоколо. Сега ми се струваше по-красива, отколкото в птичарника. Не исках да я плаша, затова се оттеглих към другия край на стаята, където беше бинокълът ми. Обърнах стола с облегалката напред и опрях на нея бинокъла, та да не отмалеят ръцете ми, докато наблюдавам Пилето.

След няколко ситни подскока, от които вестникът с пясъка зашумя, тя скочи на средната пръчица и изцвърча. Това беше кратък, слабичък звук, който започна ниско и завърши високо. За първи път чувах гласа й. В птичарника е толкова шумно, че не можеш да различиш гласа на която и да е от птичките.