Уилям Уортън - Пилето

Най-напред изчетох всичко, каквото намерих за канарчетата. Открих, че истинската им родина е Африка, а на Канарските острови се развъдили след едно корабокрушение. Ония канарчета били тъмнозелени. Канарчето го ценят, защото може да пее. Обаче само мъжкото канарче пее. На вид женското е също като мъжкото, но не може да пее. Него го държат в клетки само за развъждане. Това, струва ми се, е несправедливост спрямо женските.

Обичам канарчетата не за друго, а заради летежа им. Летежът на канарчето е вълнообразен. То хвръква нагоре, замира, после се устремява надолу, после нагоре, замира и пак надолу. Все едно, че Тарзан лети между дърветата, само че без помощта на лианите. Няколко сипки имат навика да се навъртат около изгорелия хамбар. Наблюдавал съм ги с моя бинокъл; те летят по същия начин.

Никога не бих държал дива птица в клетка. Щом една птица е познала полета към небето, не мога да я затворя в клетка. Знаех, че трябва да купя птица, родена в клетка, птица, чиито родители и родителите на родителите й, и прародителите й са живели само в клетка.

Канарчетата биват най-различни. Има едни, които пеят високо, с отворени човки, но завършват всеки тон, като затварят човката. Има други, които пеят със затворени човки, песента им излиза издълбоко, от гърлото. Срещат се разновидности и на едните, и на другите. Уреждат се и конкурси по пеене. Канарчетата биват различни също по форма и големина; някои са така необичайно оформени, че едва могат да летят.

Реших да купя млада канарка, понеже те са по-евтини. А и нали ме интересува летежа, не пеенето. Купих един брой от месечно списание за птици; в него дават адресите на птицепродавци. Започнах да обикалям всички птичарници, които можах да открия и до които можех да се дотъркалям с велосипеда. Минаха цели два месеца, докато попаднах на моята канарка.

Открих я в големия птичарник в задния двор на една жена на име Превост. Мисис Превост е дебела, с малки крачета. Птичарниците й са в задния двор, а клетките за разплод държи на слънчевата веранда. За нея почти няма значение как пеят канарчетата й, какъв цвят имат или как летят. Но и не може да се каже, че ги отглежда само за пари. Просто обича канарчета.

Влезе ли в птичарника, птичетата литват към нея и кацат по ръцете й и на главата. Така ги е дресирала, че някои умеят да подскачат нагоре и надолу по малки стълбички и да звънят на камбанки, когато искат храна. А други изважда от клетката, като им подава пръчица, на която кацат. И дори да размаха пръчицата, те се държат за нея.

Преди да извади някое канарче, мисис Превост се оглежда внимателно да не би наоколо да хе въртят котки или ястреби. Страшна е тая мисис Превост, само е за някой цирк.

Мисис Превост ме оставяше да седя в птичарника, колкото си искам и да наблюдавам птичките й. И именно в нейния птичарник реших, че канарчетата ми харесват повече от гълъбите. Има нещо особено в шума на крилете. Крилете на гълъбите свистят и перата им някак пукат сухо. А крилете на канарчетата в същност не шумят или ако се чува нещо, то е като шепот на ветрило, когато го вееш бързо, само натиск върху въздуха.

Всяка събота — повече от месец — седях в птичарника с женските канарчета. Рядко виждах мисис Превост. Понякога ще ми донесе в термос студен чай. Друг път ще си наметне палтото и ще седне при мен. Показваше ми различните птички и ми обясняваше кои са родителите, кои са мътили в гнездата и кои са се заплитали в мрежата или са били болнави, та е трябвало да ги спасява. Обясняваше ми още кои смята да развъди и защо се е спряла тъкмо на тях. Готвеше се да заплоди трийсет женски идната година. Беше ги избрала, защото били добри майки или били родени от добри майки. Тя развъждаше канарчетата не за друго, а с единствената цел да станат повече. Мисис Превост сигурно би станала добра майка, но нямаше деца; не я питах, тя сама ми каза.

Веднъж ми показа една канарка, шестгодишна, която беше дала живот на повече от шейсет птичета. Тази канарка идваше и кацаше на пръста на мисис Превост. Един път тя я прехвърли на моя пръст. Птичката постоя няколко минути, а през това време мисис Превост й шепнеше нещо. Мисис Превост говори на птичките си. Не им цвърчи, нито им свирука, ами им говори тихичко, както се говори на пеленаче.

Мисис Превост ненавижда котките и ястребите. Във вечна война е с тях. Все се намират безстопанствени котки, които дебнат наоколо с надежда за лесна плячка. Опитвала е да вдигне ограда, но това пречка ли е за котките? А не й давало сърце да ги изтрови. На два пъти пред птичарника се домъкваха котки, които току въртяха глави след летящите канарчета. И двата пъти мисис Превост се спуска да ги гони с тънките си крачета. Казах й, че трябва да си вземе куче.