Уилям Уортън - Пилето

Пилето подскача около кутията. С прибрани до тялото ръце, като криле, напъхва глава в нея. После побутва топките с нос. После започва да ги души като куче. И тогава прави големия си номер: обкрачва кутията и кляка върху тях — както женската, когато ляга да мъти. Намества се и по лицето му се разлива усмивка.

Плувнал в пот, Уайс се е поокопитил и пише ли, пише. А Пилето мъти. После се понадига от гнездото и поглежда в него. Сега, както е обкрачил кутията, прилича повече на мъжко канарче, което варди гнездото. Бърка в кутията и изважда една топка. Тя е от по-запазените, още неоръфана и почти бяла.

Вдига топката срещу светлината и се взира в нея. След пет секунди ли, след пет минути ли се изправя, все още обкрачил кутията, и се провиква: „Запъртък!“

— И тогава, Пиле, запрати топката право в главата на Уайс.

Идеален удар! Той се обръща и ме гледа с невъоръжено око.

„Господи! Болният го прихванаха. Да се махаме оттук, сержант. Къде са ми очилата?“

Взимам очилата и му ги подавам. Стъклата са здрави, но рамката се е огънала и те стоят накриво на лицето му. Той тъкмо се мъчи да ги оправи и чуваме отново тоя вик:

„Запъртък!“

Топката и този път цапардосва Уайс право в челото. Той пада по гръб като отсечено дърво. Очилата му висят на едното око. Вдига се на колене гърбом към Пилето и гледа умолително Реналди.

„Отворете вратата и ме измъкнете оттук!“

Уайс се мъчи да се изправи на крака, а в този миг Реналди грабва една от топките и я запраща към тоалетната.

„Мини на първа!“

Отново онзи вик:

„Запъртък!“

Сега топката удря Уайс по задника и отскача към мен. Аз я улавям и я хвърлям към прозорчето — онова, в което Пилето се вторачваше през всичките тия дни.

„Дупка. Бий повторно!“

Уайс ме гледа като треснат. Все още е на колене и се мъчи да закачи очилата си на ушите. Пилето вади нова топка от кутията. Този път не я преглежда. Направо я хвърля.

„Запъртък!“

Само като чува това, Уайс забравя очилата си и се свива на пода, закрил глава с ръце. Дебел човек, сгърчен така на пода, може да събуди най-лошите инстинкти у всекиго. Представям си какво изпитват лъвовете, когато повалят бивол или някое друго голямо и опасно животно. Този път Пилето не успява да го улучи, но мигом взема друга топка. И преди Уайс да е шавнал, тя се стоварва в гърба му, отскача и Реналди я улавя във въздуха.

„Минавай на втора!“

Той бие, топката профучава покрай главата на Пилето и се удря в отсрещния ъгъл. Сега вече из цялото помещение хвърчат топки. Уайс не смее да стане, лежи на пода и се мъчи да си намести краката. И крещи. Кара Реналди да отвори вратата; а на мене вика да съм вземел ключовете от Реналди. Не му обръщаме внимание. Заплашва ме с военен съд; не на мене тия. Вика за помощ. Нека си вика, през тия две врати нищо не се чува. Та те затова са направени.

Играта става адски весела. Подаваме си един на друг, замеряме крушката на тавана, а рече ли Уайс да се надигне, фрас — по него. И при всяко мятане крещим много бейзболно.

„Отрежи го!“

„Дублирай на трета!“

„Жертвай!“

„Дай един тексаски!“

Бием накъдето ни падне. Търчим като щури из помещението. Топките отскачат от тапицираните стени и летят по всички посоки. Нищо не може да ни озапти. Аз току се мъча да прекарам някоя топка през високото прозорче. Всички сме изпонатъртени. Все едно бой със снежни топки — замеряш, който ти попадне. Почти съжалявам, че Уайс не може да се вдигне от пода и да се включи в играта.

Затичваме около базите. Мятаме топките и ти ловим във въздуха, както тичаме. И крещим като диваци, Тоалетната е първа база, задният ъгъл — втора, леглото на Пилето — трета, а там, дето лежи Уайс, е мястото на бияча. Тичаме в кръг и като минаваме покрай Уайс, подритваме го.

После волната игра се превръща в състезание. Стигне ли до мястото на бияча, тоест до Уайс, всеки от нас се спира и бие. Всички целим прозорчето. То е на около петнайсет фута от пода и е запречено с железа. Разстоянието между железните пръчки е достатъчно да мине бейзболна топка, стига да се премериш добре. Три-четири пъти топките попадат все в железата и Реналди извиква:

„По-бързо!“

Затичваме по-бързо. На мене вече дъх не ми остава и се боя някоя топка да не ме цапне по челюстта. Представям си как ще обясня на доктора в дивизионната, че съм бил ударен при игра на бейзбол в тапицирана килия.

— И точно тогава, Пиле, ти изведнъж се спря при мястото на бияча. Вдигна ръце като съдия, когато дава таймаут, и пристъпи крачка напред. Почти си помислих, че ще вземеш метличка за чистене и ще изчеткаш с нея Уайс.