Уилям Уортън - Последна любов

— Би ли ми казал откъде е това писмо, Жак? Не мога да се сетя кой би ми писал на такава хартия. Единствените писма, които получавам, са официалните и хартията е съвсем различна — хлъзгава и тънка.

Писмото е от Лори.

— От съпругата ми е, Мирабел.

Тя се усмихва.

— Така и предположих.

Тя отива в кухненския ъгъл. Сега там е светло и весело. Отраженията от жълтите нюанси в дневната я осветяват. Вградил съм и малки лампи над мивката. Това не означава нищо за Мирабел. Направих го за себе си. Убеден съм, че ако апартаментът е такъв, какъвто го иска, един ден Мирабел ще прогледне. Насърчавам я и тя дори започна да пали и да гаси лампите, когато влиза или излиза. Намира това за много забавно. Отначало случайно угасяше лампата, докато аз бях още в стаята. Изчаквах малко и после тайно отивах и запалвах лампата. Ала няма начин да заблудя Мирабел. Веднага разбира какво правя и настоява да извикам: „Лампата!“, когато я угаси. Но сега това се случва все по-рядко.

Преди да прочета писмото, решавам да се изкъпя, макар че нямам търпение да прочета какво пише в него. Моля се всичко да е наред. От мен капе пот. Денят е горещ и аз тичах усилено.

Не се бавя във ваната. Накрая се обливам със студена вода. Обличам се в стаята си и излизам. Мирабел току-що е сложила кафето и пържените яйца на масата. Заляла ги е с разтопено сирене „Камембер“. Научи ме да ги ям така и аз се пристрастих към това ястие. Тя знае кога да поднесе закуската по звуците, които издавам.

Сядам до масата и отварям писмото. Ръцете ми треперят. Поемам дълбоко въздух, задържам и го изпускам. Това е най-дългото писмо, което съм получавал от Лори. Прочитам го набързо, уплашен от онова, което ще намеря. Но всичко е наред. Още съм обезпокоен от писмото. Поглеждам Мирабел. Тя яде кроасана, който й купих и внимателно и бавно пие кафето.

— Искаш ли да чуеш съдържанието на писмото, Мирабел?

— А ти искаш ли да ми го прочетеш? Ще се разсърди ли съпругата ти, ако го сториш?

— Не, не мисля. Но първо ще изям тази чудесна закуска, преди яйцата да са изстинали.

Наслаждавам се на храната, като се опитвам да се съсредоточа така, както ме е учила Мирабел. Изяждам всичко и изпивам и последните капки от чудесното й кафе. И тя свършва със закуската си. В ъгълчетата на очите й има сълзи.

— Лоши ли са новините? Много си тих и във въздуха се носи напрежение. Случило ли се е нещо?

— Нека ти прочета писмото и ти ще ми кажеш какво мислиш, Мирабел.

Отново изваждам писмото от плика и започвам да чета. Всъщност за пръв път го чета задълбочено. Първият път бях много притеснен и изплашен, че нещо лошо може да се е случило с Лори или с някое от децата и не го разбрах добре.

Чета:

21 август 1975 г.

Скъпи Джак,

Извинявай, че не ти писах толкова дълго. Не защото не мисля за теб — напротив, правя го често. Само искам да се чувстваш свободен и да правиш каквото желаеш. Така както ти ми позволи да се чувствам, когато мислех, че съм влюбена в Дидие. Струва ми се, че това беше толкова отдавна. Наистина ли мина малко повече от година? Помолих децата да не ти пишат поради същата причина. Исках да усещаш, че не си обвързан. За тях е трудно, защото те обичат и се тревожат за теб. Чета им всичките ти писма. И на мен не ми беше лесно. Понякога си мисля, че според теб аз не разбирам какво преживяваш и не ме интересува, но това не е вярно. Ужасно е да чувствам, че си прахосал голяма част от живота си, макар и това да не е истина. Изпитвам ужасно чувство на празнота.

Тук трябва да спра да чета, защото не мога да продължа. Усещам, че гърлото ми се стяга и в очите ми бликват сълзи. Отново поемам дълбоко въздух.

— Жак, не е необходимо да ми го четеш, ако не искаш. Сигурно ти е много трудно.

Поглеждам Мирабел и виждам, че и по нейното лице се стичат сълзи. Извръщам очи към прозореца. Денят е хубав. Накрая продължавам да чета.

Джон се дипломира миналата година. Завърши строително инженерство. Баща ти много се гордее с него, Джак. Само си представи — най-после истински инженер в семейството. Назначиха го на държавна работа — строителство на пътища и мостове. Има собствен апартамент и приятелка. Нещо като сгодени са. Сега младите хора уреждат тези нещо много по-добре — опознават се, преди да сключат брак и споделят повече неща. Олби е другият художник във фамилията. Следва във факултета по изобразително изкуство в университета в Минесота и се колебае между керамична и каменна скулптура. Абсолютен маниак е. Щом продадох къщата, заделих част от парите, за да си купи ателие, когато през юни завърши дипломната си работа. Би се гордял с него. Не позволява нищо да се изпречи на пътя му и непрекъснато е кален и прашен. Ръцете му изглеждат така, сякаш се е бил. Има приятелки, но изглежда никоя не му е близка. За него скулптурите са всичко. Хелън обича да чете. Завърши английска литература и иска да преподава. Помниш, че с нея винаги се разбирахме лесно. Тя е една от най-добрите ми приятелки. Непрекъснато ти пише писма и ми ги дава да ги пазя и да ги пусна, когато преценя, че ще искаш да ги получиш. Може би този момента наближава. А Ханк, нашето бебе, е първият ни и последен роден атлет. Не знам от кого наследи това. Беше спортна звезда в Париж и сега е във втори курс в университета в Минесота. Сформира отбори по бейзбол и крос. Инак оценките му не са много добри, но са прилични. И той иска да стане преподавател. И така, всички сме добре. Не се тревожи. Миналия месец ме повишиха и сега се занимавам повече с личния състав, отколкото със секретарска работа. Дори имам собствена секретарка, която работи на половин ден. От време на време излизам, но не се срещам с някого. Предполагам, че се опарих с мъжете. Имам няколко чудесни приятелки и ходим заедно в музеи, на театър и на кино. Пиша ти това писмо и за да ти честитя рождения ден. Трудно ми е да си помисля, че след няколко седмици ще станеш на половин век. Още по-трудно ми е да повярвам, че скоро и аз ще стана на толкова. Времето сякаш лети. Другата причина, поради която ти пиша, е защото чувствам, че там, в Париж, ти си създаваш нов живот. Искам да знаеш, че ако желаеш развод, няма да правя сцени. Бих искала да бъда толкова щедра с теб, както ти беше с мен, когато преживявах трудни времена. Но това не означава, че самата аз желая развод. Ужасно ми липсваш. Предай моите поздрави на Мирабел. Пожелай й много щастие. Струва ми се, че е прекрасен човек и е много добра към теб и за теб. Само бих искала да съм на нейното място. Мисля, че бяхме твърде млади, Джак, и твърде лесно се поддавахме на всички онези глупости, които хората мислят за неразделна част от живота, но които всъщност не им позволяват да живеят истински. Никой от нас не оцени факта, че сме щастливи, здрави и имаме дом и четири хубави деца. Може би никой не съзнава колко е щастлив с онова, което има. Би ли направил снимки на картините си и да ми ги изпратиш? Много искам да видя работата ти. Ти притежаваш голям талант и щеше да го прахосаш. Жалко, че трябваше да чакаш толкова дълго, за да го развиеш. Чувствам се виновна. Ето новият ми адрес: