Уилям Уортън - Последна любов

— Отвори уста, Мирабел. Искам да опиташ вкуса на езика ми. Мисля, че ще ти хареса.

Тя отваря уста. Притискам устни до нейните. Бавно пъхам език между зъбите и намирам езика й. Галя го. После плъзвам език по небцето й. Сега усещам вкуса на мъж, на собственото си семе. Дишам в устата й. Тялото й се сковава. Разделяме се.

— Това ли е целувката? Или ти така целуваш? Зави ми се свят. Имах чувството, че ще припадна. Опитваше се да погъделичкаш небцето ми ли? Беше ми приятно, но не почувствах гъдел.

— Приятно ли ти беше?

— О, да. След като се съвзех от шока, беше много хубаво. Вкусът на езика ти е чудесен, но не толкова хубав колкото на семето ти. Усети ли вкуса на собственото си семе в устата ми?

— Мисля, че да, Мирабел. Може ли да опитам вкуса на твоя език, а после да заспим?

Отново се целуваме. Този път много срамежливо и предпазливо тя изучава устата ми, движейки език навсякъде. Езиците ни се галят. Нейният е много мек и любящ. Няма и следа от нагло тласкане, а само доверие. Не знаех, че любовта може да е толкова спокойно чувство. Не отиваме никъде — вече сме там.

Чудя се как тази нощ ще се отрази на по-нататъшните ни взаимоотношения. Как ще се погледнем в очите на следващия ден? После осъзнавам, че за Мирабел светлината на деня не съществува. Тя е постоянно обгърната в мекото покривало на мрака и нощта. Започвам да разбирам защо не иска да прогледне. Не й е необходимо. Мирабел съзнава колко много ще изгуби от живота си — такъв, какъвто го познава.

Никога няма да бъда същата. Когато заспивах в прегръдките на Жак, сякаш падах в дълбок топъл кладенец. Как съм живяла толкова дълго, без да знам това?

Той е толкова стеснителен и мил и същевременно силен и чувствителен. Беше чудесно да усещам големия му пенис до крака си и после да докосвам с пръсти. С вкуса на семето му разбрах колко хубав може да бъде животът.

Какво ли е истинският секс — когато мъжът плъзга големия си пенис в меките части на жената? Трудно е да се повярва, че има нещо по-вълнуващо от това. Мисля, че горкото ми сърце щеше да спре, ако ми се беше случило нещо още по-възбуждащо.

Надявам се, че близостта ни ще продължи. Чувствам, че Жак проявява загриженост към мен. Бих искала да го убедя колко е красиво всичко и че вече не се страхувам да умра девствена. Научих много и изпитах огромно удоволствие. Има ли нещо по-хубаво? Трябва да разговарям с Жак това. Вероятно той ще ми помогне да разбера. Обичам живота повече от всякога, но не се страхувам да го живея, защото Жак винаги ще бъде с мен.

Дните ни се сливат в един. Влюбвам се все по-силно в Мирабел и вече не се опитвам да се боря с това.

Денем работим в апартамента — боядисваме, махаме линолеума, окачваме пердета, изхвърляме старите мебели, които не могат да бъдат поправени и изстъргваме боята от другите, като често се оказва, че те са от дъб или от череша.

Съветвам се с Мирабел за всяко решение, което взимам и обикновено сме на едно мнение. Тя помага с каквото може. Съвсем сама смени тапицерията на столовете и на едно старо канапе. Апартаментът наистина стана светъл и просторен. Толкова съжалявам, че Мирабел не може да го види.

Често ме пита как изглежда и иска да седна тук или там, а тя се настанява до мен. Прегръщам я или държа ръцете й и подробно обяснявам какво виждам. Усещам как представите се изграждат във въображението й. Тя запаметява информацията като компютър. Знае, че ще запомни всичко и ще го въведе в някаква специална схема в зависимост от програмата. Името на програмата е Мирабел.

Продължаваме и с рисуването. Привършваме със специалните места, които е запомнила. Описвам какво правя, какво рисувам, как изглежда и как пада светлината. Тя слуша внимателно с характерната за нея съсредоточеност и се усмихва, виждайки всичко в своя свят. Рисувам все повече от душа и сърце. Слушам, докато Мирабел споделя виденията си и ги съчетавам с моите, но вече имам собствена представа за нещата. Научих се да виждам не само с очите. Ставам истински художник.

Не губя надежда, че един ден Мирабел ще види картините ми, че ще събере достатъчно увереност в мен и ще прогледне, но това не става.

Всяка нощ идва в леглото ми. Постепенно се активизирам в любовта — галя я и й доставям удоволствие. Мирабел иска да правим любов и да проникна в нея, но е твърде тясна. И след най-нежните ласки остава суха и стегната. Единственото отчайващо нещо у нея е старостта. Вече не гледам на нея като на възрастна жена. В някои отношения тя е по-млада и по-жизнена от мен.