Уилям Уортън - Последна любов

Тя отметва завивките от главата си, така че да мога да видя лицето й. Хващам ръката й и бавно я насочвам към възбудения си член. Тя продължава сама, докато връхчетата на пръстите й внимателно и предпазливо докосват основата, където е окосмената част. Усещам, че го обвива с пръсти.

— Колко е голям! Това ли слага мъжът в жената, за да впръска семената за бебетата? Невероятно. Знам, че съм невежа за такива неща. Как е възможно?

— Така е, Мирабел. Но пенисът ми не е непрекъснато толкова голям. Ти ме възбуди сексуално и членът ми се уголеми. Обикновено е много по-малък.

— Наистина ли те възбудих, Жак? Сърдиш ли ми се? Не знаех, че ще стане така.

— Да, скъпа Мирабел, възбуди ме. Не мислех, че това ще се случи, но е факт. Не се сърдя. Много ми е приятно.

— Може ли да го докосвам още? Искам да го изуча. Ти си толкова мил. Имаш ли нещо против?

— Не, Мирабел, но те предупреждавам, че ако ме възбудиш твърде много, част от семената ми може да излязат, така че внимавай. Усетя ли, че това става, ще ти кажа да се дръпнеш.

— Имаш ли достатъчно семе? Ще се разсърдиш ли, ако част от него се изсипе?

— Не, няма да се разсърдя, Мирабел. Имам много семе. Но само те предупреждавам, за да не се уплашиш.

Невежеството й в това отношение е още по-невероятно от факта, че е сляпа. Но като се замисля, че тя е била изолирана сама със сестра си, която не е общувала с нея през всичките онези години на съзряване, не е можела да чете и не е имала контакти с други хора, за да разговарят за такива неща, не би трябвало да се изненадвам. Мирабел е като дете — наивно четиринайсет годишно момиче от едно друго време, преди две поколения.

Тя отново се е мушнала под завивките. Протягам ръка, смъквам шортите си и ги изритвам в края на леглото. Ще се пръсна от сексуална възбуда.

Като женен от двайсет и пет години мъж, аз имам известен опит в задържането на ерекцията, но това е най-трудното нещо, което знам. Едната й ръка е още около основата на пениса ми, а с другата Мирабел предпазливо го „изучава“, прокарвайки пръст по цялата му дължина.

— Кожата е толкова мека, Жак, и има издутини като вени. И се извива. Нормално ли е това?

— Да, Мирабел.

— А кожата в края е отпусната като в дъното на пъпа ти, само дето е по-мека.

— Ако искаш, можеш да дръпнеш онази кожа и да откриеш главата на пениса, Мирабел. Кожата е само покритие, така както клепачът предпазва окото.

Чудя се дали това е подходящо сравнение. Дали незрящите очи са чувствителни като зрящите? Разбира се, че са. Мирабел всъщност не е сляпа. Очите й са като моите.

Нежно, с двете си ръце, тя смъква кожата и главата на пениса се оголва. Невъзможно е да се сдържам. Чувствам как пръстът й нежно изследва главата. Не съм обрязан и обикновено тази част от тялото ми е толкова чувствителна, че допирът е почти болезнен, но нейните пръсти пипат изключително нежно и почти не ги усещам.

— Главата на пениса ти е удивително странна, Жак. Оформена е като сърце. Има цепка от едната страна и малка дупчица от другата. Прилича на жълъд, от който ще израсне дъб. От онази дупчица ли уринираш?

— Да. Оттам излиза и семето. Много е чувствителна. Внимавай.

— Причинявам ли ти болка?

— Не. Много си нежна.

— Не знаех, че мъжете са толкова чувствителни. Те не са много по-различни от жените, нали? Сигурно е чудесно, когато мъжът сложи тази чувствителна част от себе си в най-чувствителната част на жената. Сега разбирам защо толкова много се говори за секс и любов. Това е истинско чудо, нали?

— Точно така, Мирабел, чудо.

Чудо е, че още се сдържам. Не знаех, че мога да го направя. Започвам да се чудя дали съм се променил през изминалата година. Може би алкохолът и спането на земята си отмъщават и затова не мога да свърша. Знам, че ако — продължавам да се стискам, вероятно ще изпитам един от най-силните оргазми, каквито не съм имал, откакто бях петнайсет годишен.

— Може ли да опитам вкуса на пениса ти, Жак? Мирише на мъж. Не знаех, че това е миризмата, която долавям у мъжете. Много ми се иска да усетя вкуса на твоя пенис.

— Трябва да внимаваш, Мирабел. Много съм възбуден и всеки момент може де излея семето си. Става ми все по-трудно да се сдържам.

— Няма да те ухапя, Жак. Много ще внимавам.

— Не се притеснявам, че ще ме ухапеш, Мирабел. Но повечето жени се страхуват да вкусят или да погълнат мъжкото семе. Не искат да го направят. Струва им се обидно.

— Защо? Отровно ли е мъжкото семе? Щом слято с женското яйце, създава нов човек, семето трябва да е нещо хубаво и важна част от живота. Защо се страхуват?