Уилям Уортън - Последна любов

— Благодаря. Много си мил.

Отначало само държи ръката си на устните ми, леко помръдвайки с пръсти. Все едно ме целува. После започва нежно да гали мустаците ми с върха на пръстите си, като леко ги плъзга към ъгълчетата на устата ми. Гъдел ме е, но не помръдвам. Чувствеността на допира й е невероятна.

Мирабел изучава края на носа ми, като леко пъха върха на пръстите си в ноздрите ми и нежно опипва извивките.

— Жак, имаш толкова много косъмчета в носа си. Такива ли са всички мъже? И аз имам, но не са толкова твърди и не толкова много.

Потискам надигащото се желание да се изсмея, протягам ръце и я прегръщам.

— Мисля, че нямам повече косъмчета в носа отколкото другите мъже, Мирабел. Едно време, когато ходех на бръснар, подрязваха с края на ножицата само косъмчетата, които се показваха, но смятам, че така е нормално.

Сега пръстите й изучават дължината на носа ми. Палецът и показалецът се задържат по нежните страни там, където стигат до ъгълчетата на очите ми. Затварям очи. Няма начин да не докосне очните ми ябълки — най-ценното, което притежавам. Мирабел сякаш прочита мислите ми. Може би по някое леко движение на лицето ми.

— Няма да ти причиня болка. Само се отпусни. Така научавам много за теб и за мъжете изобщо.

Тя нежно прокарва пръстите си един по един по клепачите ми, леко гъделичкайки миглите с нокти. Трябва да призная, че ми е приятно. Мисля, че никой не ми е обръщал такова внимание.

Мирабел плъзга палци по веждите ми, като леко ги натиска. Премества се, така че да се притисне до мен, после вдига ръце, за да прокара едновременно двата си палеца по веждите ми.

— Надявам се, че нямаш нищо против, Жак, но искам да усетя различията в двете страни на лицето ти. Знам, че двете половини на моето не са еднакви, нито твоите. Мисля, че това е важно за начина, по който изглежда лицето. Така ли е?

— Да, Мирабел. Художниците винаги се съобразяват с тази особеност, когато рисуват портрети. Всеки човек представлява две личности в едно лице и тяло.

— Очите ти са толкова дълбоко разположени, Жак. А челото ти е изпъкнало. Така ли е с всички мъже? Това сигурно ви прави да изглеждате много по-примитивни от жените, ако другите жени приличат на мен.

— Очите ми са по-надълбоко и челото ми е по-изпъкнало, отколкото на повечето мъже, Мирабел. Но общо взето, всички мъже са такива. И не всички жени имат нежни и меки лица като твоето. Мисля, че това е защото си незряща и защитена от действителността. Лицето ти не е загрубяло като на повечето жени.

Сега тя е сложила ръце на слепоочията ми и нежно проследява бръчките над веждите. Пръстите й се движат по цялата им дължина. Само слепец или музикант може да докосва толкова леко. От време на време спира, но изобщо не усещам, че ръцете й са на лицето ми, с изключение на хладината им.

Сетне прокарва пръсти през косата ми. За щастие още не съм оплешивял. Това ми се е предало по наследство. Косата ми посивява на слепоочията и надолу, към брадата. Чудя се дали Мирабел ще може да различи сивите косми от другите, по-твърдите.

Пръстите й нежно преминават през косата ми, като леко подръпват черепа. Това ми действа много успокояващо.

— Имаш прекрасна коса, Жак. И е по-хладна от лицето ти. Много ми е приятно да я докосвам. Сякаш е вода и тече между пръстите ми.

— И на мен ми е приятно да усещам пръстите ти в косата си. Много си нежна.

Тя плъзва ръце към ушите ми и прокарва пръсти по мидата и меката долна част. Прави го едновременно с двете уши. За да го стори, ляга върху мен.

Изучава вътрешността им с нежните връхчета на пръстите си, проследявайки извивките. Това вече започва да ме възбужда. Ушите ми са много чувствителни. Усещам трепет, но се опитвам да не му обръщам внимание. Съсредоточавам се върху самото усещане, а не върху сексуалното му въздействие. В края на краищата, това са само ушите ми.

— Но, Жак, в ушите имаш дори повече косъмчета, отколкото в носа. Сигурен ли си, че чуваш? Не си ли опитвал да ги подстрижеш? Усетя ли, че имам такива косъмчета, аз ги отрязвам. Не се ли грижиш за себе си?

Мирабел е като майка. Откривам, че се отпускам.

— Предполагам, че не съм толкова внимателен, Мирабел. Но не бива да забравяш, че съм живял по улиците и на тавана. Нямах много време да подрязвам косъмчетата в носа или в ушите си, пък и нямах огледало.

— Това не е извинение. Аз ги подрязвам, пък съм сляпа. След някой друг ден ще подстрижа косъмчетата в ушите ти. Не се притеснявай. Няма да те порежа. Много съм добра с ножиците. Не забравяй, че живея на улица „Сизо“ 5 5 Ciseaux — ножици (фр.) — Б.пр. .