Джоди Пико - Споделен живот

— Известно ли ти е — пита ме един ден Джес, докато приготвям хапчето на сестра му, — че една гигантска костенурка може да живее сто седемдесет и седем години? — момента е голям почитател на „Рипли: вярвате или не“. — А арктическата мида може да живее двеста и двайсет.

Ана седи на кухненския плот и яде фъстъчено масло с лъжица.

— Какво е арктическа мида?

— На кого му пука? — отвръща Джес. — Папагалът може да живее осемдесет години. А котката — трийсет.

— Ами Херкулес? — пита Кейт.

— В книгата ми пише, че ако се грижат добре за нея, златната рибка може да живее седем години.

Джес наблюдава как Кейт слага хапчето на езика си и го глътва с вода.

— Ако ти беше Херкулес — казва той, — вече щеше да си умряла.

С Брайън седим на старите си места в кабинета на доктор Чанс. Изминали са пет години, но столовете ни пасват като стара бейзболна ръкавица. Дори и снимките на бюрото на онколога не са се променили — жена му е с все същата шапка с широка периферия на кея в Нюпорт; синът му все още е на шест и държи петниста пъстърва, — допринасяйки за чувството, че в каквото и да съм вярвала, никога не сме си тръгвали оттук.

Лечението с изцяло трансретинолова киселина е подействало. За месец Кейт преминава в молекулярна ремисия. А после пълната кръвна картина показва повишаване на нивото на промиелоцитите в кръвта й.

— Можем да продължим с изцяло трансретиноловата киселина — обяснява доктор Чанс, — но мисля, че неуспехът вече ни показва, че е изчерпала възможностите на това лечение.

— А трансплантация на костен мозък?

— Опасно е, особено за дете, което все още не показва симптоми на пълен клиничен релапс — доктор Чанс поглежда към нас. — Има нещо друго, което можем да опитаме. Нарича се донорско вливане на лимфоцити. Понякога преливане на бели кръвни телца от подходящ донор помага на първия трансплант от кръвни клетки от пъпната връв да се преборят с клетките на левкемията. Мислете за тях като за допълнителна войскова част, подкрепяща фронтовата линия.

— Ще й помогне ли да премине в ремисия? — пита Брайън.

Доктор Чанс поклаща глава.

— Това е мярка, която трябва да спре нарастването на щетите — Кейт по всяка вероятност ще изпадне в пълен релапс, — но ще ни даде време да подсилим защитата й, преди да се наложи да прибегнем до по-агресивно лечение.

— И колко време ще ни трябва да намерим лимфоцити? — питам.

Доктор Чанс се обръща към мен.

— Зависи. Колко скоро можете да доведете Ана?

Вратите на асансьора се отварят, вътре е само един човек — бездомник с електриковосини слънчеви очила и шест найлонови пазарски торби с дрипи.

— Затворете вратата, по дяволите! — провиква се веднага щом влизаме. — Не виждате ли, че съм сляп?

Натискам бутона за фоайето.

— Мога да доведа Ана след училище. Утре детската градина затваря на обед.

— Не пипайте чантата ми! — изръмжава бездомникът.

— Не съм я пипала — отговарям, далечна и учтива.

— Не мисля, че трябва да го правиш — казва Брайън.

— Изобщо не съм до него!

— Сара, имам предвид вливането. Не мисля, че трябва да водиш Ана да дарява кръв.

Без никаква причина асансьорът спира на единайсетия етаж и пак потегля.

Бездомникът започва да рови в торбите си.

— Когато се роди Ана — напомням на Брайън, — знаехме, че ще бъде донор за Кейт.

— Веднъж. А и тя изобщо не помни какво сме направили.

Изчаквам, докато поглежда към мен.

— Ти би ли дарил кръв на Кейт?

— Боже Господи, Сара, що за въпрос…

— Аз също. За Бога, бих й дала половината си сърце, ако ще помогне. Става ли дума за хората, които обичаш, правиш всичко необходимо, нали така?

Брайън кимва.

— Кое те кара да мислиш, че Ана ще се чувства по-различно?

Вратите на асансьора се отварят, но с Брайън оставаме вътре и се взираме един в друг. Зад гърба ни бездомникът си пробива път помежду ни и съкровищата му шумолят в ръцете му.

— Стига сте викали! — кресва, макар да стоим съвсем мълчаливо. — Не виждате ли, че съм глух?

За Ана е същински празник: родителите й прекарват време само с нея. Държи ни и двамата за ръце през целия път от паркинга. Какво от това, че отиваме в болница?

Обяснила съм й, че Кейт не се чувства добре и докторите трябва да вземат нещо от нея и да го дадат на Кейт, за да й помогнат да оздравее. Реших, че информацията е повече от достатъчна.

Чакаме в кабинета за прегледи и оцветяваме картинки на птеродактили и Тай-Рекс.

— Днес на закуска Итън каза, че всички динозаври са умрели, защото настинали — съобщава Ана, — но никой не му повярва.