Джоди Пико - Споделен живот

— Кой ви е скапал настроението? — попита барманът.

Присвих очи и се втренчих в него.

— Вие не сте гей.

— Разбира се, че съм.

— Ако се съди по миналото ми, навярно, ако бяхте гей, щяхте да ми се сторите привлекателен. Само че… — погледнах към заетата двойка до мен и свих рамене към бармана. Той пребледня и ми върна петдесетачката.

Пъхнах я обратно в портмонето си. — Кой казва, че приятелство не се купува? — промърморих.

След три часа бях единственият човек, останал в бара, ако не броим Севън 17 17 Седем (англ.) — бел.прев. , както се бе прекръстил барманът миналия август, когато бе решил да се отърве от товара на името „Нийл“, какъвто и да беше той. „Севън“ не означаваше абсолютно нищо, призна ми, и това му харесвало.

— Може би трябва да стана Сикс 18 18 Шест (англ.) — бел.прев. — казах му, докато изпразвах последните капки от бутилката с текила, — а ти можеш да си Найн 19 19 Девет (англ.) — бел.прев. .

Севън довърши нареждането на чашите.

— Край. Дотук беше.

— Той ме наричаше „Джуъл“ 20 20 Игра на думи: на английски jewel (скъпоценен камък) звучи сходно с името Джулия — бел.прев. — промълвих и се оказа достатъчно, за да ме накара да избухна в плач.

„Скъпоценните камъни са просто камъни, подложени на огромна температура и напрежение. Необикновените неща винаги се крият на места, на които на хората никога не би им хрумнало да погледнат“.

Но Камбъл бе погледнал, а после ме напусна, напомняйки ми, че каквото и да бе видял, не си заслужава времето или усилието.

— Преди имах розова коса — обърнах се към Севън.

— Преди имах истинска работа — контрира ме.

— Какво се случи?

Той сви рамене.

— Боядисах си косата розова. А с теб какво се случи?

— Оставих да израсте розовото.

Севън избърса локвичка, която бях направила, без да забележа.

— Никой никога не иска това, което има — заключи той.

Ана седи сама на кухненската маса и яде от купичка зърнена закуска „Голдън Грейъмс“. Съзира ме до баща си и очите й се разширяват, но е единственото, с което издава изненадата си.

— Снощи е имало пожар, а? — казва тя и подушва въздуха.

Брайън прекосява кухнята и я прегръща.

— И то голям.

— Подпалвачът ли?

— Не вярвам. Онзи избира празни сгради, а в тази живееше дете.

— Което си спасил — предполага Ана.

— Правилно — хвърля ми поглед. — Помислих си, че може да закарам Джулия до болницата. Искаш ли да дойдеш?

Тя поглежда надолу към купичката си.

— Не знам.

— Хей — хваща я Брайън за брадичката и я повдига. — Никой няма да ти попречи да видиш Кейт.

— Да, но и никой няма да примре от радост, че съм там — отвръща тя.

Телефонът иззвънява и Брайън го вдига. За миг се заслушва, а после се усмихва.

— Страхотно. Наистина е страхотно. Да, разбира се, че ще дойда — подава телефона на Ана. — Майка ти иска да говори с теб — казва й и се извинява, че отива да се преоблече.

Ана се поколебава, а после ръката й се свива около слушалката. Раменете й се превиват, сякаш ограждат кабинка лично пространство.

— Ало? — обажда се тя, а сетне с тих глас пита: — Наистина ли? Така ли?

След секунди затваря. Сяда, изяжда още една лъжица от закуската си и бутва купичката настрани.

— Майка ти ли беше? — питам и сядам срещу нея.

— Да. Кейт се е събудила.

— Добра новина.

— Да, предполагам, че е така.

Слагам лакти на масата.

— Защо да не е?

Не отвръща на въпроса ми.

— Попитала е къде съм.

— Майка ти ли?

— Кейт.

— Говорила ли си с нея за делото, Ана?

Не ми обръща внимание, грабва кутията от зърнената закуска и започва да навива найлоновата торбичка.

— Развалени са — установява. — Никой никога не изпуска всичкия въздух, нито пък затваря кутията като хората.

— Изобщо някой казал ли е на Кейт какво става?

Ана натиска капака на кутията, за да вкара крайната ивица на мястото й, но не успява.

— Дори не обичам „Голдън Грейъмс“.

При повторния й опит кутията пада от ръцете й и съдържанието й се разпилява по пода.

— Ооох! — извиква, запълзява под масата и се опитва да събере разпиляното с ръце.

Прикляквам на пода до нея и я наблюдавам как тъпче закуската с шепи обратно в кутията. Внимава да не поглежда към мен.

— Винаги можем да купим на Кейт допълнително, преди да се е прибрала — отбелязвам внимателно.

Ана спира да събира и се изправя. Без булото на тази тайна изглежда много по-млада.

— Джулия? Ами ако ме мрази?