Джоди Пико - Споделен живот

Брайън избухва в смях.

— А аз се опитвах да обясня на децата си за атомния синтез.

— И успяхте ли?

Замисля се.

— И тримата навярно могат да намерят Голямата мечка със затворени очи.

— Впечатляващо. На мен всички звезди ми изглеждат еднакви.

— Не е толкова трудно. Забелязвате някоя част от съзвездие — например пояса на Орион — и внезапно става по-лесно да откриете Ригел на крака му и Бетелгейзе на рамото му — поколебава се. — Но деветдесет процента от Вселената се състои от вещества, невидими за нас.

— Тогава откъде сте сигурен, че съществуват?

Спира на червения светофар.

— Тъмната материя оказва гравитационен ефект върху другите предмети. Не я виждаме, не я усещаме, но можем да забележим как нещо се привлича в посока към нея.

Десет секунди след като снощи Камбъл си тръгна, Изи влезе в дневната, където бях на ръба да надам един от виковете на облекчение, които всяка жена трябва да си позволи поне веднъж по време на цикъла си.

— О, да — каза сухо тя, — виждам, че връзката ви е строго професионална.

Намръщих й се.

— Да не си подслушвала?

— Прости ми, но с Ромео проведохте малката си tête-à-tête 16 16 Среща насаме (фр.) — бел.прев. в апартамент с тънки стени.

— Ако имаш да ми казваш нещо, давай — предложих.

— Аз ли? — намръщи се Изи. — Не ми влизаше в работата, нали така?

— Точно така.

— Правилно. Затова просто ще си запазя мнението за себе си.

Извъртях очи.

— Давай, Изобел.

— Вече си мислех, че никога няма да попиташ — тя седна до мен на дивана. — Знаеш ли, Джулия, когато някое насекомо за пръв път види прекрасното пламъче на запалката, то му прилича на Господ. Съзре ли го за втори път, хуква в обратна посока.

— Първо, не ме сравнявай с комар. Второ, комарът полита в друга посока, не хуква. И трето, няма втори път. Насекомото е мъртво.

Изи се подсмихна.

— Голям адвокат си се извъдила.

— Няма да позволя Камбъл да ме повали.

— Тогава поискай да те сменят.

— Това не ти е флотът — притиснах към гърдите си една от възглавниците на дивана. — Не мога да го направя, не и сега. Ще си помисли, че съм слабачка и не съумявам да управлявам професионалния си живот заради някакъв глупав, нелеп, младежки… инцидент.

— Наистина не успяваш — подчертава Изи и поклаща глава. — Той е егоистичен тъпанар, който за секунди ще те сдъвче и изплюе, а ти притежаваш ужасен архив на влюбвания в негодници, от които би трябвало да избягаш с писъци. На мен пък не ми допада мисълта да седя и да те слушам как се опитваш да убедиш сама себе си, че вече не изпитваш нищо към Камбъл Александър, след като прекара последните петнайсет години в опити да запълниш дупката, която той остави в теб.

Втренчих се в сестра си.

— Ау!

Тя сви рамене.

— Май съм имала да ти казвам доста неща.

— Всички мъже ли ненавиждаш или само Камбъл?

Изи се замисли над въпроса.

— Само Камбъл — отвърна най-после.

В момента единственото ми желание бе да остана сама в дневната си, за да хвърлям разни неща: дистанционното, стъклената ваза или най-добре сестра си. Но сърце не ми даваше да изгоня Изи, след като се бе нанесла само преди часове. Станах и взех ключовете си от плота.

— Излизам — казах й. — Не ме чакай.

Не си падам много по партитата, затова не посещавах „Котката на Шекспир“ особено често, макар да е само на четири пресечки от апартамента ми. Барът беше тъмен, претъпкан и миришеше на пачули и ръкавици. Проправих си път навътре, седнах на столче и се усмихнах на мъжа, който седеше до мен.

Бях в настроение да се натисна на най-задния ред в някой киносалон с мъж, който не ми знае името. Исках трима да се сбият за честта да ми купят питие.

Желаех да покажа на Камбъл Александър какво е пропуснал.

Господинът до мен имаше небесносини очи, черна опашка и усмивка като на Кари Грант. Кимна ми учтиво, извърна се и започна да целува беловлас мъж по устата. Огледах се и видях това, което не бях забелязала при влизането: барът беше пълен с мъже, които танцуваха, флиртуваха и се натискаха.

— Какво да ви донеса? — барманът имаше яркорозова коса и халка на носа.

— Това е гей бар?

— Не, офицерският клуб в Уест Пойнт. Искате ли да пиете нещо или не?

Посочих над рамото му към бутилка текила и той посегна към чашите.

Зарових в портмонето си и извадих петдесетдоларова банкнота.

— Цялата бутилка — погледнах надолу към нея и се намръщих. — Обзалагам се, че Шекспир дори не е имал котка.