Джоди Пико - Споделен живот

Къщата приличаше на зиналата паст на някой дракон. Цезар я обиколи възможно най-бързо, опитвайки се да ми предостави възможност да я огледам от три страни. После всички изскочихме от колата и за миг останахме загледани в зрелището: четирима Давидовци срещу един Голиат.

— Приготви петсантиметрова струя — наредих на Цезар, който тази нощ отговаряше за помпата.

Към мен се втурна жена по нощница. Беше обляна в сълзи, а за полите й се държаха три деца.

— Mija 12 12 Дъщеря ми (исп.) — бел.прев. ! — изкрещя тя и засочи с пръст. — Mija!

— Dônde esta? 13 13 Къде е? (исп.) — бел.прев. — Застанах пред нея, за да не вижда нищо друго, освен лицето ми. — Cuantos anos tiene? 14 14 На колко е години? (исп.) — бел.прев.

Тя посочи към прозорец на втория етаж.

— Tres 15 15 На три (исп.) — бел.прев. — извика.

— Капитане — извика Цезар, — готови сме.

Чух воя на втора приближаваща се кола; подкреплението пристигаше.

— Ред, направи отдушник в североизточния край на покрива; Поли, сложи мокрите части върху червените и ги изстреляй, когато има къде да ги насочим. Има дете на втория етаж. Влизам да видя дали мога да стигна до него.

Това, което ме очакваше сега, не беше сцена от въздействащ и драматичен филм, на която героят отива да спечели своя „Оскар“. Ако влезех вътре, а стълбището беше рухнало… ако цялата сграда заплашваше да се срути… ако температурата беше станала толкова висока, че всичко е готово да избухне… щях да се върна и да поискам подкрепление от хората си. Сигурността на спасителя е по-важна от тази на спасявания.

Винаги.

Аз съм страхливец. Понякога, когато смяната ми е свършила, оставам и навивам някой маркуч или приготвям прясно кафе за следващата смяна, вместо да се отправя директно към къщи. Често съм се питал защо си почивам по-добре на място, където обикновено ме вдигат от леглото по два-три пъти на нощ. Ами защото в пожарната не ми се налага да се тревожа, че ще се случи нещо спешно — тук спешното е очаквано. В мига, в който вляза през вратата на дома си, започвам да се тревожа какво може да се случи в следващия момент.

Веднъж във втори клас Кейт нарисува пожарникар с ореол над шлема. Разказа на съучениците си, че ще ме пуснат да вляза в рая само защото отида ли в ада, ще изгася всички огньове.

Все още пазя рисунка.

Счупвам десетина яйца в купа и започвам припряно да ги разбивам. Беконът вече цвърчи на печката; тиганът се сгорещява за палачинките. Пожарникарите се хранят заедно — или поне се опитваме, преди да дойде сигналът. Закуската ще е същинско угощение за хората ми, които все още са под душа, сякаш се опитват да измият от кожата си спомените за предишната нощ. Чувам зад гърба си шум от стъпки.

— Сядай — провиквам се през рамо. — Почти е готово.

— О, благодаря, но не — отвръща женски глас. — Не искам да се натрапвам.

Обръщам се с прибора за разбиване в ръка. Тук появата на жена е изненадваща, а жена, която идва малко преди седем часа сутринта, е още по-изненадваща. Дребничка е, с буйна коса, която ми заприличва на горски пожар. Ръцете й са покрити с просветващи сребърни пръстени.

— Капитан Фицджералд, Джулия Романо. Аз съм особеният представител, назначен от съда за случая на Ана.

Сара ми е разказала за нея — жената, в която съдията ще се вслуша, когато настъпи критичният момент.

— Изглежда страхотно — усмихва ми се. Приближава се и взема разбивачката от ръката ми. — Не мога да гледам как някой готви, без да му помогна. Генетичен дефект.

Наблюдавам я как отваря хладилника и оглежда съдържанието му. Накрая изважда не друго, а бурканче с хрян.

— Надявах се да ми отделите няколко минути.

— Разбира се. Хрян?

Тя добавя порядъчно количество от него към яйцата, взема портокалова кора и малко чили на прах от рафта с подправките и поръсва яйцата и с тях.

— Как е Кейт?

Сипвам част от сместа в тигана и следя как започва да бълбука. Обръщам палачинката, а долният й край е гладко светлокафяв. Вече съм говорил със Сара. Кейт е прекарала спокойна нощ, но майка й не, но не заради нея, а заради Джес.

По време на сграден пожар има един миг, когато си наясно, че или ти ще надделееш, или огънят ще надделее над теб. Забелязваш, че таванът всеки момент ще падне, виждаш как стълбището се разяжда и рухва, а синтетичният килим залепва по подметките ти. Сумата от частите надделява и тогава трябва да излезеш и да се заставиш да си спомниш, че всеки огън ще догори сам, дори и без твоята помощ.