Джоди Пико - Споделен живот

— Ау, Сара! — баща ми насочи към нея ослепителната си усмивка. — Кейт е от моя отбор. Няма да позволя да я извадят.

Отправи се към майка ми и я целуна толкова продължително и бавно, че бузите ми пламнаха, защото бях сигурна, че съседите ще видят. Когато той вдигна глава, очите на майка ми бяха придобили цвят, който никога досега не бях виждала и не мисля, че видях и някога след това.

— Имай ми доверие — успокои я и хвърли топката на Кейт.

Това, което си спомням от онзи ден, е усещането на земята, когато сядаш на нея — първият полъх на зимата. Спомням си как баща ми ме събори няколко пъти, като всеки път заставаше в положение за лицева опора, така че да не ме притиска с тежестта си, а да ме стопля с тялото си. Спомням си как майка ми ликуваше и за двата отбора.

Спомням си и нещо друго: как хвърлих топката към Джес, но Кейт се изпречи на пътя и на лицето й се изписа абсолютно стъписване, когато топката падна в свитите й ръце, а татко й изкрещя да побърза. Тя хукна и почти успя да стигне до мъртвото поле, но тогава Джес направи скок към нея и я събори на земята, като я притисна с тялото си.

В този миг всичко спря. Кейт лежеше с разперени ръце и крака и не помръдваше. Баща ми се озова до нея за секунда, като крещеше на Джес:

— Какво ти става, по дяволите?

— Забравих!

Майка ми:

— Къде те боли? Можеш ли да седнеш?

Когато Кейт се завъртя, видях, че се усмихва.

— Не ме боли. Чувствам се страхотно.

Родителите ми се спогледаха. Нито единият, нито другият разбираше така, както разбирах аз, както разбираше Джес — че който и да си, част от теб винаги иска да си някой друг и когато за една хилядна от секундата желанието ти се сбъдне, е същинско чудо.

— Той забрави — каза Кейт, без да се обръща към никого, легна по гръб и се усмихна нагоре към студеното бдително слънце.

В болничните стаи никога не е съвсем тъмно; зад леглото винаги има светещо табло в случай на катастрофа — пътеводна ивица, по която да се ориентират сестрите и лекарите. Виждала съм Кейт стотици пъти в подобни легла, макар тръбите и жиците да се променят. Сестра ми винаги ми изглежда по-дребна, отколкото си я спомням.

Сядам възможно по-безшумно. Вените на врата и гърдите на Кейт са като пътна карта — магистрали, които не водят доникъде. Успявам да се самозаблудя и да повярвам, че мога да видя как лошите клетки на левкемията се движат като шепот през системата й.

Когато Кейт отваря очи, замалко да падна от леглото; чувствам се така, сякаш съм се озовала в „Екзорсистът“.

— Ана? — промълвява и вперва поглед право в мен.

Не съм я виждала толкова уплашена, откакто бяхме малки и Джес ни убеди, че призракът на един индианец се е върнал да си поиска костите, заровени по грешка под нашата къща.

Ако имаш сестра и тя умре, трябва ли да спреш да казваш, че имаш? Или винаги си сестра, дори когато другата част от уравнението я няма?

Пропълзявам в леглото. Тясно е, но все пак да ни побира и двете. Отпускам глава на гърдите й съвсем близо до централната й вена и виждам как течността капе в нея. Джес греши — не съм дошла да видя Кейт, за да се почувствам по-добре. Дойдох, защото без нея ми е трудно да си спомня коя съм.

В самото начало никога не ни е известно дали отиваме да угасим пожар, предизвикан от готварска печка или от огън за прогонване на насекоми. В два часа и четирийсет и шест минути миналата нощ светлините на горния етаж светнаха. И звънците зазвъняха, но не мога да кажа, че изобщо ги чувам някога. След десет секунди бях облечен и излизах от стаята си в пожарната. След двайсет слагах оборудването си, придърпвах дългите ластични тиранти, нахлузвах коравото си яке. Две минути след тревогата Цезар караше колата по улиците на Алър Дарби; Поли и Ред отговаряха за противопожарната машина и крана и седяха на задната седалка.

След малко ясното осъзнаване се върна при нас на частични ярки проблясъци: спомнихме си, че трябва да проверим дихателното си оборудване; нахлузвахме ръкавиците си; операторът се обади да ни съобщи, че къщата е на Хъдингтън Драйв; изглежда, ставаше въпрос за пожар в цялата сграда или в отделно нейно крило и има пламъци.

— Завий наляво — казах на Цезар.

Хъдингтън беше само на осем пресечки от дома ми.