Джоди Пико - Споделен живот

— Тя ще осъзнава ли какво се случва? — питам, но всъщност имам предвид „Как ще го преживее?“

— Госпожо Фицжералд — сепва ме той, сякаш е чул неизречения ми въпрос, — от двайсетте деца, които днес са тук, десет ще бъдат мъртви след няколко години. Не знам в коя група ще е Кейт.

За да спасим живота на Кейт, част от нея трябва да умре. Това е целта на химиотерапията — да унищожи всички клетки, засегнати от левкемията. За тази цел под ключицата на Кейт поставят тръба, вход с три разклонения, откъдето ще влизат различните лекарства, течностите от интравенозната терапия и кръвта. Поглеждам към тръбите, които стърчат от слабичките й гърди, и се сещам за сцените от научнофантастичните филми.

Вече са й направили електрокардиограма, за да са сигурни, че сърцето й ще издържи химиотерапията. Капнали са й офталмични капки дексаметазон, защото едно от лекарствата причинява конюнктивит. Взели са й кръв от централната вена, за да проверят как функционират бъбреците и черният й дроб.

Сестрата окачва торбичките за вливане на стълба на системата и приглажда косата на Кейт.

— Ще усеща ли какво става? — питам.

— Не. Ей, Кейт, погледни насам — посочва й торбичката с даунорубицин, покрита с друга, по-тъмна, за да я предпазва от светлината. По нея са налепени яркоцветни лепенки, които сестрата е помогнала на Кейт да направи, докато чакахме. Тогава видях един тийнейджър с лепяща се бележка на своя: „Иисус спасява. Химиото е върхът“.

Ето какво започва да се влива във вените й: даунорубицин, 50 милиграма в 25 милилитра декстроза; цитарабин, 24 милиграма в декстроза, двайсет и четири часово; алопуринол, 92 милиграма вливане. Или с други думи, отрова. Представям си как в нея бушува огромна битка. Виждам армии в блестящи доспехи и жертви, които се изпаряват през порите й.

Предупреждават ни, че Кейт навярно ще се разболее след няколко дни, но минават само два часа, преди да започне да повръща. Брайън натиска бутона за повикване и в стаята идва сестра.

— Ще й донесем реглан — обявява и изчезва.

Когато не повръща, Кейт плаче. Сядам на ръба на леглото и я вземам наполовина в скута си. Сестрите нямат време да се грижат за нея — прекалено малко са на брой. Слагат антиеметици в системата и остават няколко минути, за да видят как ще реагира Кейт, но накрая неизбежно ги викат другаде при друг спешен случай и всичко останало пада върху нас. Брайън, който не може да понесе да остане в стаята, когато някое от децата има стомашен вирус, сега е модел на ефикасност: бърше челото й, държи слабичките й раменца, попива с кърпа слюнката от устата й.

— Ще се справиш — прошепва й всеки път, когато плюе, но сякаш говори сам на себе си.

Аз също изненадвам самата себе си. С мрачна решителност превръщам изпразването на купичката за повръщане и връщането й на мястото в същински балет. Ако се съсредоточите върху укрепването на предмостието с пясъчни торби, можете да не обръщате внимание на приближаващото цунами.

Опитам ли да се държа по друг начин, ще полудея.

Брайън довежда Джес в болницата за кръвната проба: обикновено убождане на пръста. Брайън и още двама мъже трябва да го държат насила, защото опищява болницата. Аз се дръпвам назад и скръствам ръце на гърдите си. Неволно си помислям за Кейт, която преди два дни спря да плаче при процедурите.

Някой лекар ще погледне кръвната проба и ще анализира шестте протеина, които се носят невидими в течността. Ако шестте протеина са същите като на Кейт, Джес ще бъде HLA съвместим — потенциален донор на костен мозък за сестра си. „Какъв е шансът — мисля си — да има шест съвпадения?“

„Същият, колкото и да се разболееш от левкемия.“

Флеботомистът излиза с кръвната проба, а Брайън и лекарите пускат Джес. Той скача от масата и се хвърля в ръцете ми.

— Мамо, убодоха ме.

Протяга пръста си, увит с лепенка „Ругратс“. Мокрото му лице пари срещу кожата ми.

Прегръщам го. Казвам всичко, което трябва, но ми е толкова, толкова трудно да се заставя да го съжаля.

— За съжаление — осведомява ни доктор Чанс, — синът ви не е съвместим.

Очите ми се приковават върху растението, което все още стои, съсухрено и кафяво, на перваза. Някой трябва да се отърве от него. Някой трябва да го замени с орхидеи, райски птици и други рядко срещани цветя.

— Възможно е да се намери неродствен донор в националния регистър.

Брайън се навежда напред, скован и напрегнат.

— Но нали казахте, че трансплант от неродствен донор може да е опасен?