Джоди Пико - Споделен живот

— Ана, скъпа, знаем, мислиш, че правиш нещо, което имаш нужда да…

— Аз не мисля така — прекъсва го майка ми.

Баща ми затваря очи.

— Сара, по дяволите, млъкни!

Отново поглежда към мен.

— Не може ли да поговорим, само ние тримата, без да караме някой адвокат да го прави вместо нас?

При тези думи очите ми се наливат със сълзи. Нали знаех, че ще се стигне дотук! Едновременно повдигам брадичка и оставям сълзите да потекат.

— Татко, не мога.

— За Бога, Ана! — намесва се майка ми. — Изобщо даваш ли си сметка какви ще са последствията?

Гърлото ми се затваря като капаче на фотоапарат така, че всяко извинение трябва да излезе през тунел, тънък като игла. „Аз съм невидима“ — помислям си и прекалено късно осъзнавам, че съм го изрекла на глас.

Движението на майка ми е светкавично, изобщо не успявам да предвидя какво ще се случи. Зашлевява ме през лицето невероятно силно, а главата ми се отмята назад. Оставя отпечатък, който ме опетнява дълго след като е изчезнал от лицето ми. Само за ваша информация: срамът има пет пръста.

Веднъж, когато Кейт беше на осем, а аз — на пет, се скарахме и решихме, че вече не искаме да живеем в една стая. Само че, като се вземеше предвид големината на къщата ни и фактът, че Джес живееше в другата свободна стая, просто нямаше къде да отидем. Затова Кейт, като по-голяма и по-умна, реши да раздели пространството ни наполовина.

— Коя част искаш? — попита ме дипломатично. — Дори ще те оставя да избереш.

Исках онази част, в която беше моето легло. Освен това, ако разделяхме стаята на две, в частта с леглото ми щяха да останат и шкафът, в който държахме всичките си кукли Барби, както и рафтовете, където бяха рисунките ни и всевъзможните ни инструменти. Кейт отиде да вземе един флумастер оттам, но аз я спрях.

— Това е в моята част — заявих.

— Тогава ми дай един — каза тя и аз й подадох червения. Тя се покатери на бюрото и се протегна колкото можеше към тавана.

— След като приключим — заяви ми, — ти ще си стоиш в твоята част, а аз ще съм си в моята, нали така?

Кимнах, решена да спазвам уговорката също толкова, колкото и тя. Все пак всички хубави играчки бяха при мен. Кейт щеше да ме умолява да й позволя да ми дойде на гости дълго преди да я помоля аз.

— Заклеваш ли се? — попита ме и двете си стиснахме кутретата.

Тя нарисува накъсана линия от тавана над бюрото, през жълто-кафявия килим и над нощната масичка до отсрещната стена. После ми подаде флумастера.

— Не забравяй — каза тя. — Само измамниците нарушават обещанието си.

Седнах на пода от моята страна на стаята и извадих всяка една Барби, която притежавахме. Започнах да ги събличам и обличам, подчертавайки, че аз ги притежавам, а Кейт — не. Тя седна на леглото си с притиснати към гърдите колене и започна да ме наблюдава. Изобщо не реагира. Поне докато майка ми не ни повика на обяд.

Тогава Кейт ми се усмихна и излезе през вратата на стаята — която беше от нейната страна.

Отидох до чертата, която бе нарисувала на килима, и започнах да я ритам. Не исках да ставам измамница. Но не исках и да прекарам остатъка от живота си в стаята.

Не си спомням колко време е отнело на майка ми да се зачуди защо не слизам в кухнята за обяд, но когато си на пет, дори секундата може да продължи цяла вечност. Тя застана на прага, загледа се в линията от флумастер по стените и пода и затвори очи, очевидно за да призове търпението си. Влезе в стаята ни и ме вдигна, а аз започнах да се боря с нея.

— Недей! — извиках. — Никога вече няма да вляза вътре!

След миг тя излезе и се върна с ръкохватки за тенджери, кърпи за съдове и декоративни възглавници. Постави ги на разстояние едно от друго покрай частта на Кейт.

— Хайде — подкани ме, но не помръднах, затова тя дойде и седна до мен на леглото. — Това може да е езерото на Кейт — обясни ми, — но водните лилии са мои .

Изправи се и стъпи на кърпа за съдове, а оттам — на възглавница. Погледна през рамо и видя как стъпвам на кърпата. От кърпата към възглавницата, към ръкохватка, която Джес бе направил в първи клас — целият път през частта на Кейт към вратата на стаята. Най-сигурният начин да изляза беше да следвам стъпките на майка си.

Вземам си душ, когато Кейт отваря ключалката с фиба и влиза в банята.

— Искам да говоря с теб — обявява ми.

Подавам глава през найлоновата завеса.

— Когато изляза — опитвам се да спечеля време за разговора, който не искам да провеждам.

— Не, сега — сяда на капака на тоалетната чиния и въздъхва. — Ана… това, което правиш…