Джоди Пико - Споделен живот

Кейт обмисля предложението с апломб, за който никога не бих повярвала, че притежава.

— Кога е?

— В събота.

— По една случайност точно тогава не възнамерявам да гушна букета — поглежда го и му се усмихва сияйно. — С удоволствие.

— Жестоко — отговаря Тейлър и се усмихна. — Абсолютно жестоко.

Посяга към нова купичка, като внимава за маркуча на Кейт, който пълзи между двамата. Чудя се дали сърцето й бие по-бързо, дали това ще се отрази на лечението. Дали ще се разболее по-скоро, а не по-късно.

Тейлър намества Кейт в сгъвката на лакътя си и двамата заедно зачакват това, което ще последва.

— Деколтето е прекалено голямо — отбелязвам.

Кейт държи под врата си една бледожълта рокля. Ана също изказва мнението си:

— Ще приличаш на банан.

От часове се опитваме да намерим рокля за бала. Кейт разполага само с два дни, за да се приготви, и се е вманиачила на тази тема: какво ще облече, как ще се гримира, дали групата ще изсвири нещо, което поне да става. Косата й, разбира се, не е проблем: след химиотерапията я е загубила цялата. Ненавижда перуките — казва, че ги чувства като насекоми на скалпа си, — но е прекалено срамежлива, за да отиде с гола глава. Днес си е увила пъстър шал, като горда и… бледа африканска кралица.

Днешното пазаруване не отговаря на мечтите на Кейт. Роклите, които носят нормалните момичета, оголват корема или раменете, а нейната кожа е нашарена и удебелена от белези. Роклите прилепват на погрешните места. Ушити са така, че да подчертават едно здраво и жизнено тяло, а не да прикриват липсата му.

Продавачката, която се суети около нас като колибри, взема роклята от Кейт.

— Всъщност е доста скромна — настоява тя. — Покрива голяма част от деколтето.

— Ще покрие ли това? — сопва се Кейт, разкопчава копчетата на делничната си блуза, за да разкрие наскоро заменения катетър „Хикман“, който стърчи от центъра на гърдите й.

Продавачката ахва, преди да успее да се спре.

— О! — промълвява със слаб глас.

— Кейт! — сгълчавам я.

Тя поклаща глава.

— Хайде просто да си тръгваме.

Излизаме на улицата пред бутика и започвам да й се карам:

— Само защото си сърдита, не ти дава право да си го изкарваш на останалата част от света.

— Тя е абсолютна кучка — озъбва се Кейт. — Видя ли как зяпаше шала ми?

— Ами харесала е шарката — отвръщам сухо.

— Да, бе, може пък утре да се събудя и вече няма да съм болна.

Думите й падат помежду ни като камъни и пропукват тротоара.

— Няма да намеря никаква глупава рокля. Дори не знам защо изобщо обещах на Тейлър, че ще отида.

— Не мислиш ли, че всяко друго момиче, което ще отиде на този бал, е в същото положение? Че се опитва да намери рокля, която да прикрива маркучи, наранявания, колостомни торбички и един Бог знае какво още?

— Другите не ме интересуват — отвръща Кейт. — Исках да изглеждам добре — наистина добре, разбираш ли, само за една нощ.

— Тейлър вече мисли, че си красива.

— Да, но аз не мисля! — крещи Кейт. — Аз не мисля, мамо, а може би искам — поне веднъж !

Денят е топъл — един от дните, в които земята под краката ни сякаш диша. Слънчевите лъчи се сипят по главата ми, по задната част на врата ми. Какво мога да кажа? Никога не съм била на мястото на Кейт. Молила съм се, умолявала съм Бог да разболее мен вместо нея, опитвала съм се да сключа сделка с дявола като фауст, но не се получи.

— Ще ти ушием нещо — предлагам. — Можеш сама да нарисуваш модела.

— Ти не знаеш да шиеш — въздъхва Кейт.

— Ще се науча.

— За един ден? — усъмнява се и поклаща глава. — Не можеш всеки път да оправяш положението, мамо. Как е възможно аз да съм наясно, а ти не?

Оставя ме да стоя на тротоара и гневно се отдалечава. Ана хуква след нея, пъхва ръка под сгъвката на лакътя й и я завлича към вратата до витрина на няколко метра от бутика. Бързам да ги настигна.

Озовавам се в салон, пълен с фризьорки с дъвка в устата. Кейт се опитва да се отскубне от Ана, но сестра й може да бъде наистина силна, когато поиска.

— Здравейте — казва Ана и привлича вниманието на рецепционистката. — Тук ли работите?

— Когато ми се налага.

— Правите ли прически за училищни балове?

— Разбира се — отвръща стилистката. — Имате предвид вдигнати нагоре коси?

— Да. За сестра ми.

Ана поглежда към Кейт, която е спряла да се съпротивлява. На лицето й бавно грейва усмивка като светулка, уловена в буркан.

— Точно така. За мен — потвърждава дяволито тя и развива шала от плешивата си глава.