Джоди Пико - Споделен живот

— Да, натяквай ми, давай — промърморва Кейт.

Тейлър слага ръка върху нейната.

— Докъде си?

— Току-що започнах.

Той става и се премества на широката странична облегалка на стола на Кейт, взема купичката за повръщане от скута й.

— Залагам сто кинта, че не можеш да изкараш до три, без да повърнеш.

Кейт поглежда към часовника. Часът е два и петдесет минути.

— Приемам облога.

— Какво си обядвала? — ухилва й се коварно. — Или да предположа по цвета?

— Отвратителен си — отвръща Кейт, но усмивката й е широка като морето. Тейлър слага ръка на рамото й. Тя се навежда към него.

Когато ме докосна за пръв път, Брайън ми спаси живота. Имаше ужасен порой в Провидънс, североизточен вятър, от който вълните набъбнаха и заляха паркинга на Съдебната палата. Тогава работех като чиновник в съда. Евакуираха ни. Отделът на Брайън отговаряше за операцията; излязох на каменните стъпала на сградата и видях как край мен плуват коли, изоставени портфейли и дори ужасено куче, което с цапане се опитваше да се задържи на повърхността. Докато попълвах папки, светът, такъв, какъвто го познавах, бе потопен във водата.

— Имате ли нужда от помощ? — попита Брайън в пълна екипировка и протегна ръце. Докато плуваше заедно с мен към по-висока точка, дъждът шибаше лицето ми и удряше по гърба ми. Зачудих се как е възможно сред този потоп да се чувствам така, сякаш изгарям жива.

— Колко най-дълго си издържал, преди да повърнеш? — обръща се Кейт към Тейлър.

— Два дни.

— Разкарай се.

Сестрата вдига поглед от документите, върху които работи.

— Вярно е — потвърждава. — Видях го с очите си.

Тейлър й се ужилва.

— Казах ти, направо съм майстор.

Поглежда към часовника: два и петдесет и седем.

— Нямаш ли работа някъде другаде? — пита Кейт.

— Опитваш се да се измъкнеш от облога?

— Опитвам се да те пощадя. Макар че…

Преди да довърши, позеленява. И аз, и сестрата ставаме от местата си, но Тейлър стига пръв до нея. Слага купичката под брадичката й и когато тя започва да повръща, разтрива горната част на гърба й в бавни кръгове.

— Всичко е наред — успокоява я, доближил глава до слепоочието й.

Със сестрата се споглеждаме.

— Струва ми се, че е в добри ръце — отбелязва и излиза да се погрижи за друг пациент.

Кейт свършва, Тейлър маха купичката и избърсва устата й с кърпичка. Тя го поглежда с блестящи очи и зачервено лице. Носът й все още тече.

— Извинявай — промърморва.

— За какво? — пита той. — Утре аз може да съм на твое място.

Чудя се дали всички майки се чувстват по този начин в мига, в който осъзнаят, че дъщерите им порастват — все едно е невъзможно да повярвам, че дрешките, които сгъвах някога до нея, бяха колкото на кукла; сякаш все още мога да я видя да танцува в лениви пируети на края на пясъчника. Вчера ли беше, когато ръката й беше голяма само колкото морския таралеж, който беше намерила на плажа? Същата ръка, тази, която държи ръката на едно момче — не държеше ли току-що моята, стискайки толкова силно, че да ме накара да спра и да погледна паяжината, млечката, всеки от хилядите мигове, които Кейт искаше да задържа завинаги? Оптическа илюзия — нещо, което никога не е толкова солидно или силно, колкото смятаме. Човек би си помислил, че като се има предвид всичко, би трябвало да го очаквам. Но докато наблюдавам как Кейт гледа това момче, разбирам, че ми предстои да науча хиляди неща.

— Страхотно прекарване ти осигурявам на срещата ни — измърморва Кейт.

Тейлър й се усмихва.

— Картофки — подхвърля той. — За обяд.

Кейт го перва по рамото.

— Отвратителен си.

Той вдига вежда.

— Да знаеш, че загуби облога.

— Май съм си забравила тръста у дома.

Тейлър се преструва, че я гледа изпитателно.

— Е, добре, знам какво можеш да ми дадеш вместо кинтите.

— Сексуални услуги ли? — осведомява се Кейт, забравила, че съм тук.

— Ау, не знам — разсмива се Тейлър. — Да попитаме ли майка ти?

Тя става кървавочервена.

— Уф!

— Продължавай така — предупреждавам я, — и следващата ви среща ще е на костномозъчната аспирация.

— Нали знаеш за танците в болницата? — Тейлър внезапно придобива нервен вид. — За болни деца. Ще има доктори и сестри, за всеки случай, и ще се състои в една от съвещателните зали тук, но, общо взето, ще е като обикновен училищен бал. Нали знаеш, скучна група, грозни костюми, пунш с плателети — преглъща. — За последното само се шегувам. Е, миналата година отидох, сам, и беше страшно тъпо, но предполагам, че тъй като и двамата с теб сме пациенти, тази година може да отидем заедно.