Джоди Пико - Споделен живот

Мен ако питаш, правилото е като неправилно пресичане на улицата — всички са наясно, че не бива да го правят, но това не ги спира.

Доктор Берген все още говори:

— В редките случаи, когато мненията на родител и непълнолетен пациент се различават, Комисията по етика преценява няколко фактора: дали процедурата е с оглед на висшия интерес на детето, какви са рисковете и ползите, възрастта и степента на зрялост на непълнолетния и аргументите, които той или тя представя.

— Комисията по етика на болница „Провидънс“ някога заседавала ли е във връзка с медицинските грижи за Кейт Фицджералд? — пита Камбъл.

— На два пъти — отвръща доктор Берген. — В първия случай, за да й позволи да се подложи на трансплантация на периферни стволови кръвни клетки през 2002 година, когато костномозъчната трансплантация и още няколко лечения се бяха оказали неуспешни. При втория, по-скорошен случай, трябваше да преценим дали е в неин интерес да получи донорски бъбрек.

— Какъв беше резултатът, доктор Берген?

— Препоръчахме Кейт Фицджералд да се подложи на трансплантация на периферни стволови кръвни клетки. Що се отнася до бъбрека, не бяхме единодушни.

— Може ли да обясните?

— Някои от нас смятаха, че на този етап медицинското състояние на пациентката се е влошило дотолкова, че една агресивна трансплантация ще предизвика повече вреда, отколкото полза. Други вярваха, че без трансплантация тя така или иначе ще умре, следователно ползите надделяват над риска.

— Щом в случая с Кейт комисията не е била единодушна, кой решава какво ще се предприеме в крайна сметка?

— В случая на Кейт, понеже все още е непълнолетна, родителите й.

— По време на двете съвещания на вашата комисия във връзка с медицинското лечение на Кейт обсъдихте ли рисковете и ползите за донора?

— Не това беше спорният въпрос…

— А съгласието на донора, Ана Фицджералд?

Доктор Берген ме поглежда съчувствено, което се оказва по-лошо дори от това, да мисли, че съм ужасен човек, задето съм подала молбата. Поклаща глава.

— Не е необходимо да се отбелязва, че нито една болница в тази страна няма да вземе бъбрек от дете, което не желае да го дари.

— Значи теоретично, ако Ана се съпротивлява на това решение, случаят най-вероятно щеше да се озове на бюрото ви?

— Ами…

— Случаят на Ана някога озовавал ли се е на бюрото ви, докторе?

— Не.

Камбъл пристъпва към него.

— Може ли да ни кажете защо?

— Защото тя не е пациентка.

— Наистина ли? — изважда от куфарчето си купчина хартия и я подава на съдията, а после и на доктор Берген. — Това е медицинското досие на Ана Фицджералд от болницата „Провидънс“ през последните тринайсет години. Защо ще има досие там, щом не е пациентка?

Доктор Берген ги прелиства.

— Претърпяла е няколко агресивни процедури — признава той.

„Давай, Камбъл!“ — помислям си. Не вярвам в рицари, които спасяват злочести девици, но се обзалагам, че девиците са се чувствали по подобен начин.

— Не ви ли се струва странно, че като се има предвид колко е дебела тази папка и преди всичко фактът, че изобщо съществува, Комисията по медицинска етика не е заседавала нито веднъж за цели тринайсет години, за да обсъди това, което е било причинявано на Ана?

— Смятахме, че нейното желание е да бъде донор.

— Нима ми казвате, че ако Ана беше казала, че не иска да дари лимфоцити, гранулоцити, пъпна връв или дори комплект за първа помощ при ужилване от пчела от раницата си, Комисията по медицинска етика щеше да действа различно?

— Знам накъде биете, господин Камбъл — отвръща студено психиатърът. — Проблемът е, че такава медицинска ситуация досега никога не е съществувала. Няма прецеденти. Опитваме се да намерим пътя в движение.

— Нима задачата ви като Комисия по етика не е да разглеждате ситуации, които не са съществували досега?

— Ами… да.

— Доктор Берген, според експертното ви мнение правилно ли е от етична гледна точка да се изисква от Ана Фицджералд постоянно да дарява части от собственото си тяло цели тринайсет години?

— Възразявам! — провиква се майка ми.

Съдията поглажда брадичката си.

— Искам да чуя отговора.

Доктор Берген отново поглежда към мен.

— Честно казано, още преди да разбера, че Ана не желае да участва, гласувах против идеята да дари бъбрек на сестра си. Не мисля, че Кейт ще преживее трансплантацията, а това означава Ана да претърпи сериозна операция без никаква реална причина. В момента обаче мисля, че рискът от процедурите е бил малък в сравнение с ползата, получена от семейството като цяло, и подкрепям избора, който родителите на Ана са направили за нея.