Джоди Пико - Споделен живот

Съдията се намръщва.

— Господин Александър, наистина се надявам и вие, и госпожа Фицджералд да съумеете да се държите цивилизовано тук.

— Разбрано, Ваша чест — отправям се към Сара. — Може ли да ни кажете името си?

Тя леко повдига брадичка.

— Сара Крофтън Фицджералд.

— Вие сте майката на малолетното дете Ана Фицджералд?

— Да. А също така и на Кейт, и Джес.

— Не е ли вярно, че дъщеря ви Кейт е била диагностицирана с остра промиелоцитна левкемия, когато е била двегодишна?

— Точно така.

— По онова време вие и съпругът ви решихте ли да създадете дете, генетично програмирано като донор на органи за Кейт, за да може тя да бъде излекувана.

Лицето на Сара се втвърдява.

— Не бих използвала точно тези думи, но да, това е историята на зачеването на Ана. Възнамерявахме да използваме кръвта от пъпната връв на Ана за трансплантация.

— Защо не се опитахте да намерите неродствен донор?

— Много по-опасно е. Рискът от летален изход щеше да е значително по-висок с донор, който не е родствено свързан с Кейт.

— И така, колко годишна беше Ана, когато за пръв път дари орган или тъкан на сестра си?

— Кейт получи пъпната връв един месец след раждането на Ана.

Поклащам глава.

— Не питах кога Кейт я е получила; попитах кога Ана я е дарила. Не е ли вярно, че са я взели от нея само секунди след раждането?

— Да — отвръща Сара, — но Ана дори не го осъзнаваше.

— Колко годишна беше Ана следващия път, когато дари част от тялото си на Кейт?

Сара потръпва, точно както очаквах.

— Беше на пет, когато дари лимфоцити.

— Какво включва процедурата?

— Вземане на кръв от сгъвките на лактите й.

— Ана съгласи ли се да ви позволи да забиете в ръката й игла?

— Беше петгодишна — отговаря Сара.

— Попитахте ли я дали може да забиете игла в ръката й?

— Помолих я да помогне на сестра си.

— Не е ли вярно, че е трябвало друг човек физически да удържи Ана, за да забиете иглата в ръката й?

Сара поглежда към Ана, затваря очи.

— Да.

— Според вас това доброволно участие ли се нарича, госпожо Фицджералд? — с крайчеца на окото си забелязвам как съдия Дисалво свъсва вежди. — Когато за пръв път взехте лимфоцити от Ана, имаше ли странични ефекти?

— Малко подутини. Известна чувствителност.

— Колко време измина, преди отново да й вземете кръв?

— Един месец.

— Трябваше ли и този път да я държите физически?

— Да, но…

— Какви бяха страничните ефекти тогава?

— Същите — Сара поклаща глава. — Вие не разбирате. Не че не виждах какво се случва с Ана всеки път, когато претърпеше процедура. Няма значение кое от децата си гледам в такова положение — това всеки път ме разкъсва.

— И все пак, госпожо Фицджералд, сте успели да се отърсите от въпросното чувство — подчертавам, — защото за трети път сте взели кръв от Ана.

— Налагаше се, за да се вземат всички лимфоцити — обяснява Сара. — Процедурата не е съвсем точна.

— Колко годишна беше Ана следващия път, когато трябваше да претърпи медицинска процедура за благото на сестра си?

— Когато Кейт беше деветгодишна, получи силна инфекция и…

— Отново, не това попитах. Искам да знам какво се е случило с Ана , когато е била на шест години.

— Тя дари гранулоцити, за да се преборим с инфекцията на Кейт. Процедурата много прилича на дарението на лимфоцити.

— Пак бодене с игли?

— Точно така.

— Попитахте ли я дали желае да дари гранулоцитите?

Сара не отговаря.

— Госпожо Фицджералд — подканва я съдията.

Тя се обръща умолително към дъщеря си:

— Ана, знаеш, че никога не сме правили нито едно от тези неща, за да те нараним. Това наранява всички ни. Ако ти имаш рани отвън, ние ги имаме отвътре.

— Госпожо Фицджералд — заставам между нея и Ана. — Попитахте ли я?

— Моля ви, не го правете — казва Сара. — Всички знаем историята. Ще се съглася с всичко, което се опитвате да направите, докато ме разпъвате на кръст, каквото и да е то. Бих искала просто да приключим.

— Защото е трудно да го чуете изречено на глас, нали? — Осъзнавам, че вървя по опасна пътека, но Ана стои зад мен и искам да разбере, че има някой, готов да измине пътя заради нея. — Добавени едно към друго, нещата вече не изглеждат толкова безобидни, нали така?

— Господин Александър, какво целите? — пита съдия Дисалво. — Известен ми е броят на процедурите, претърпени от Ана.

— Защото разполагаме с медицинското досие на Кейт, Ваша чест, не на Ана.

Съдия Дисалво премества поглед от мен към Сара.