Джоди Пико - Споделен живот

— Няма да го променя — завъртам кутията между дланите си. — Предполагам, казвам просто, че дори и да спечелим, всъщност няма да сме спечелили.

Бях дванайсетгодишна, когато започнах да гледам двама близнаци, които живеят по-надолу по улицата. Едва на шест години са и не обичат тъмното, затова обикновено седя помежду им на столче, оформено като грубия крак на слон, с нокти и така нататък. Никога не спирам да се удивлявам колко бързо едно дете може да затвори енергийния си източник — децата се катерят по завесите, но бам, само след пет минути са потънали в дълбок сън. Дали и аз някога съм била такава? Не си спомням и това ме кара да се чувствам стара.

От време на време единият от близнаците заспиваше преди другия.

— Ана — казваше брат му, — след колко години ще мога да карам кола?

— След десет — отговарях му.

— А докато ти можеш да караш кола?

— Три.

После разговорът беше разсечен като паяжина — каква кола ще си купя, каква ще стана, когато порасна, гадно ли е в основното училище да пишеш домашно всяка вечер. Беше само хитрост, за да го оставя буден още малко. Понякога се хващах, но в повечето случаи просто го водех в стаята му да поспи. Разбирате ли, в стомаха ми има едно кръгло кухо място. Можех да кажа на момчето какво предстои, но знаех, че думите ми ще прозвучат като предупреждение.

Вторият свидетел, призован от Камбъл, е доктор Берген, председателят на Комисията по медицинска етика в болница „Провидънс“ — мъж с прошарена коса и осеяно с трапчинки като картоф лице. Освен това е и по-дребен, отколкото се очаква, като се има предвид, че му отнема почти хиляда години да изброи званията си.

— Доктор Берген — започва Камбъл, — какво е Комисия по етика?

— Разнообразна група от лекари, медицински сестри, духовници, специалисти по етика и учени, натоварени със задачата да разглеждат индивидуални случаи, за да защитят правата на пациентите. В западната биоетика съществуват шест принципа, които се опитваме да следваме — пояснява и ги изброява на пръсти: — Автономия, или идеята, че всеки пациент, навършил осемнайсет години, има право да откаже лечение; честност, която в общи линии представлява информирано съгласие; прецизност, което означава, че човекът, натоварен с медицинските грижи, изпълнява задълженията си; благотворителност, тоест извършване на това, което е във висш интерес на пациента; невредене — когато повече не можеш да помогнеш, не бива да вредиш… например да извършиш сериозна операция на намиращ се в неизлечим стадий на заболяване пациент, който е на сто и две години; и най-после, справедливост — никой пациент не бива да бъде дискриминиран по време на лечението.

— С какво се занимава една Комисия по етика?

— В общи линии, събираме се, когато има несъгласие относно грижите, необходими за пациент — например ако лекарят смята, че е в интерес на пациента да се прибегне до извънредни мерки, а семейството не мисли така, или обратното.

— Значи не се занимавате с всеки случай, който минава през някоя болница?

— Не. Само когато има оплаквания или лекуващият лекар помоли за консултация. Разглеждаме ситуацията и правим препоръки.

— Не решения?

— Не — отвръща доктор Берген.

— Ами ако пациентът, подал оплакването, е малолетен? — пита Камбъл.

— До тринайсетгодишна възраст не е необходимо съгласие. До този момент разчитаме на родителите да правят информиран избор за децата си.

— Ами ако не могат?

Той примигва.

— Имате предвид, ако не присъстват физически?

— Не. Имам предвид, ако се стремят към друга цел — цел, която по някакъв начин им пречи да направят избор, съобразен с висшия интерес на това дете?

Майка ми се изправя.

— Възразявам — обявява тя. — Това са само предположения.

— Приемам — заявява съдия Дисалво.

Без нито секунда пауза Камбъл отново се обръща към свидетеля си:

— Родителите ли са тези, които контролират решенията за медицинската грижа на децата си до навършването на осемнайсет години?

На въпроса мога да му отговоря и аз. Родителите контролират всичко, освен ако не си като Джес и не направиш достатъчно неща, с които да ги огорчиш, та да предпочитат да не ти обръщат внимание, вместо да се преструват, че съществуваш.

— Юридически — отвръща доктор Берген, — но след като едно дете влезе в пубертета, макар да не дава официално одобрение, е необходимо да се съгласи с всяка болнична процедура — дори ако родителите му вече са подписали, че са съгласни.