Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Разбунтувалата се Вандея наброяваше най-малко петстотин хиляди мъже, жени и деца. Половин милион бойци — това е бройката, дадена от Тюфен на Ларуари.

Федералистите 467помагаха; съучастник на Вандея беше Жирондата. Лалозер 468изпрати в Бокаж тридесет хиляди души. Обединили се бяха осем департамента — пет в Бретан и три в Нормандия. Град Еврьо, побратимен с град Кан, бе представен в съвета на бунтовниците от своя кмет Шомон и от именития гражданин Гардемба. Бюзо, Горса 469и Барбару в Кан, Брисо в Мулен, Шасан в Лион, Рабо-Сент-Етиен в Ним, Мейан 470и Дюшател 471в Бретан — всички тия гърла раздухваха пожара.

Имаше две Вандеи: голямата, която водеше войната в горите, и малката, която водеше войната в храстите; тази именно отсянка разделя Шарет от Жан Шуан. Малката Вандея беше наивна, голямата беше покварена; малката струваше повече. Шарет бе удостоен с титлата маркиз, с чин генерал-лейтенант от кралските армии и с „Големия кръст“ на ордена „Сен-Луи“; Жан Шуан си остана Жан Шуан. Шарет бе по-близко до бандита, Жан Шуан — до рицаря.

А великодушните вождове като Боншан, Лескюр и Ларошжаклен се лъжеха. Великата католическа армия беше едно безразсъдно усилие; нейната гибел беше неизбежна; може ли човек да си представи една стихия да атакува Париж, една коалиция от села да обсади Пантеона, една шайка от коледари и певци на псалми да заглуши „Марсилезата“, тълпата с дървени обуща да се нахвърли върху легиона на разума? При градовете Маис и Савене това безумие бе наказано. На Вандея бе невъзможно да премине Лоара. Тя можеше всичко, но не и да прескочи тази преграда. Гражданската война не прави завоевания. Да се премине Рейн, значи, да се допълни славата на Цезар и да се увеличи тая на Наполеон; преминаването на Лоара убива Ларошжаклен.

Истинската Вандея е Вандея в дома си; там тя е повече от неуязвима, тя е неуловима. Вандеецът във Вандея е контрабандист, земеделец, войник, пастир, бракониер, партизанин, козар, звънар, селянин, шпионин, убиец, клисар, горски звяр.

Ларошжаклен е Ахил 472, Жан Шуан е Протей 473.

Вандея не успя. Други бунтове бяха сполучливи, например този в Швейцария. Има разлика между бунтовника в планината като швейцареца и бунтовника в гората като вандееца — подчинявайки се на гибелното влияние на средата, първият се бие в името на някакъв идеал, вторият се бие за предразсъдъци. Единият хвърчи, другият пълзи. Единият се сражава за човечеството, другият — за самотата; единият иска свобода, другият иска уединение; единият защищава общината, другият — енорията. „Общини! Общини!“ — викаха героите в битката ври Мора. Единият е свикнал с пропастите, другият — с блатата; първият е рожба на потоците и разпенените води, вторият е рожба на застоялите води, които разпространяват треската; над главата на единия е лазурното небе, над главата на другия — гъсталакът; единият е във висините, другият — в сянката.

Съвсем различно възпитават върховете и низините.

Планината е крепост, гората е засада; първата вдъхновява към смелост, втората — към хитрост. Древността поставяше боговете по върховете, в сатирите в храсталаците. Сатирът е дивак, получовек, полузвяр. Свободните страни имат Апенини, Алпи, Пиренеи, Олимп. Парнас е връх. Монблан беше гигантският помощник на Вилхелм Тел 474; в съдържанието на индийските поеми, възпяващи безкрайните борби на разума срещу мракобесието, навсякъде изпъкват Хималаите. Гърция, Испания, Италия и Хелвеция имат за символ планината; Кимерия 475, Германия или Бретан имат за символ гората. Гората е жестока.

Характерът на местността съветва човека в много негови постъпки. Тя е по-голям съучастник, отколкото се предполага. Пред някои диви пейзажи има опасност да се оправдае човекът и да се обвини природата; чувствува се смътното предизвикателство на природата; понякога пустинята е опасна за човешката съвест, особено за слабо просветената съвест; съвестта може да бъде величава, това създава Сократ 476и Исус; тя може да бъде нищожна, това създава Атрей 477и Юда. Дребната съвест бързо се превръща във влечуго; сенчестите гори, къпините, тръните, блатата под клоните са опасни свърталища за нея; там тя попада под тайнственото влияние на лоши убеждения. Оптическите измами, необяснимите видения, спонтанните уплахи от времето или мястото хвърлят човека в онзи полурелигиозен, полуживотински страх, който поражда в мирно време суеверието, а в бурните размирни години — насилието. Халюцинациите осветяват с факел пътя на убийството. Бандитът изпада в някакво умопомрачение. Чудотворната природа действува двойствено — възхищава големите умове и ослепява диваците. Когато човек е невежа, когато пустинята е призрачна, мракът на самотата се прибавя към мрака на ума; и оттам се разтварят бездни в човека. Някои скали, някои оврази, някои сечища, някои злокобни светли лъчи, блеснали привечер през дърветата, тласкат човека към безумни и жестоки постъпки. Може почти да се твърди, че има злодейски места.