Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Не всички — прекъсна го конникът.

— Разбира се, гражданино, тъй като тук при нас един виконт се бие против един маркиз.

И после добави сякаш на себе си:

„Пък и вярвам, че говоря на свещеник.“

Конникът продължи:

— И кой от двамата има надмощие?

— Досега виконтът. Но му е трудно. Старият е жесток човек. Тия хора са от рода Говен, местни благородници. Родът има два клона — големият начело с маркиз дьо Лантенак и малкият начело с виконт Говен. Днес двата клона се бият. Това не става с дърветата, но с хората става. Този маркиз дьо Лантенак е всемогъщ в Бретан; за селяните той е принц. Още в деня на пристигането му около него се събраха осем хиляди души; в продължение на една седмица въстанаха триста енории. Ако бе успял да завземе един кът от крайбрежието, англичаните щяха да дебаркират. За щастие тук се намираше този Говен, който е внук на брат му — колко странна история! Този републикански командир притисна стареца. Събитията така се развиха, че още в началото този Лантенак изби сума ти пленници и заповяда да разстрелят две жени, едната с три деца, осиновени от един парижки батальон. И този батальон стана страшен. Казва се батальон „Червеният калпак“. Не са останали много от тези парижани, но са опасни бойци. Те са причислени в колоната на командира Говен. Нищо не може да им устои. Те искат да отмъстят за жените и да си възвърнат децата. Никой не знае какво е направил старецът с тия деца. И това още повече вбесява парижките гренадири. Ако не бяха тези деца, сигурно войната нямаше да бъде такава. Виконтът е добър и храбър млад човек. Обаче старият е отвратителен маркиз. Селяните наричат това война на свети архангел Михаил срещу Велзевула 481. Вие може би знаете, че свети архангел Михаил е местен ангел, покровител на тукашния край. Планината сред морето в залива носи неговото име. Говори се, че той е повалил дявола и го заровил под една друга близка планина, която се нарича Томбелен.

— Да — прошепна конникът, — Тумба Велени, гроба на Веленус, на Велус, на Вел, на Велиал, на Велзевул.

— Виждам, че сте добре осведомен — каза стопанинът и пак заговори на себе си:

„Знае латински, положително е свещеник.“

После продължи:

— И така, гражданино, за селяните тази война отново започва. От само себе си се разбира, че за тях свети архангел Михаил е този кралски генерал, а Велзевул е републиканският командир; обаче ако някой е дявол, това е Лантенак, а ангелът е Говен. Няма ли да поръчате нещо гражданино?

— Имам си манерка и парче хляб. Ами вие не ми казахте какво става в Дол.

— Ето какво. Говен командува бреговата експедиционна колона. Целта на Лантенак беше да разбунтува всичко, да подкрепи Долен Бретан с Дол на Нормандия, да отвори вратата на Пит и да подсили голямата вандейска армия с двадесет хиляди англичани и двеста хиляди селяни. Говен бързо провали този план. Той владее крайбрежието и отблъсква Лантенак във вътрешността, в морето. Лантенак беше тук, но той го изтласка; превзе от него Пон-о-Бо; изгони го от Авранш, изгони го от Вилдийо, попречи му да стигне Гранвил. Стреми се да го натика в гората Фужер и да го обкръжи. Вчера всичко вървя добре, Говен бе тук с колоната си. Изведнъж тревога. Старият, който е много ловък, внезапно предприел атака; говори се, че се е насочил към Дол. Ако превземе Дол и ако разположи в Мон-Дол една артилерийска батарея, а той има оръдия, ще завладее част от крайбрежието, където англичаните ще могат да слязат, и всичко ще бъде загубено. Затова, понеже нямаше нито минута за губене, Говен, който е упорита глава, без да иска разрешение и без да чака заповед, впрегнал артилерията си, строил войската си, извадил сабята си и ето, когато Лантенак напада Дол, Говен се нахвърля върху Лантенак. Именно в Дол ще се сблъскат тия две бретонски глави. Ще бъде забележително това сблъскване. Там са сега.

— За колко време се стига до Дол?

— За войска с обоз най-малко три часа; но те са вече там.

Пътникът напрегна слух и каза:

— Наистина, струва ми се, че чувам оръдията.

Стопанинът също се вслуша.

— Да, гражданино. И престрелка. Престрелката е започнала. Вие трябва да прекарате нощта тук. Нищо хубаво не ви очаква там.

— Не мога да спирам. Трябва да продължа пътя си.

— Грешите. Не зная каква ви е работата, но рискът е голям, освен ако не се отнася за някой, който ви е най-скъп в света…

— Наистина така е — отвърна конникът.

— … За някой, който ви е като син…

— Почти — каза конникът.

Ханджията вдигна глава и каза на себе си: