Виктор Юго - Деветдесет и трета година

За да осигури успеха на тази решителна операция Лантенак поведе със себе си над шест хиляди души, най-яките хора в бандите, с които разполагаше, и цялата си артилерия, десет шестнадесеткалиброви оръдия, едно осемливрово и едно полско оръдие за четириливрови гюллета. Той имаше намерение да разположи на Мон-Дол една силна батарея, ръководейки се от принципа, че хиляда изстрела с десет оръдия вършат повече работа, отколкото хиляда и петстотин изстрела от пет оръдия.

Успехът изглеждаше сигурен. Бяха шест хиляди души. Можеха да се страхуват само откъм Авранш, където бе Говен с неговите хиляда и петстотин души, и откъм Динан, където бе Лешел. Наистина Лешел разполагаше с двадесет и пет хиляди души, но той бе на двадесет левги. Така че Лантенак беше защитен — откъм страната на Лешел от голямото разстояние срещу многобройната войска и откъм страната на Говен от малобройната колона срещу малкото разстояние. Нека прибавим още, че Лешел беше глупак и че малко по-късно погуби своите двадесет и пет хиляди души в пущинака Кроа-Батай, което поражение заплати със самоубийството си.

Значи, Лантенак бе осигурил безопасността си. Влизането му в Дол бе внезапно и жестоко. Маркиз дьо Лантенак се ползуваше със славата на суров човек, знаеха, че е безпощаден. Не му бе оказана никаква съпротива. Изплашените жители се барикадираха в къщите си. Шестте хиляди вандейци без никакъв ред се разположиха чисто по селски в града, който почти превърнаха в панаир, нямаха снабдители и не бяха разквартирувани, устройваха биваците си където и да било, готвеха на открито, пръскаха се из черквите, захвърлили пушките си, за да хванат молитвените си броеници. С няколко артилерийски офицери Лантенак бързо се отправи на разузнаване към Мон-Дол, като остави да го замества Гуж-льо-Брюан, когото бе направил свой помощник.

Този Гуж-льо-Брюан е оставил мрачна следа в историята. Той имаше два прякора — Убиец на сините заради избиване на патриоти и Иманус, защото излъчваше някакъв необясним ужас. Иманус, производно име от старата долнонормандска дума иманис, която означава нечовешка грозота, а също така и божество страшилище — демон, сатир, ламя. В един древен ръкопис пише: „Със собствените си две очи видях иманус.“ Старците от Бокаж днес вече не знаят кой е бил този Гуж-льо-Брюан, нито какво значи Убиец на сините; но те имат някаква смътна представа за Иманус. Иманус е свързан с местните суеверия. Още се говори за Иманус в Треморел и Плюмога, две села, в които Гуж-льо-Брюан е оставил зловещи следи. Във Вандея хората бяха диваци, а Гуж-льо-Брюан беше варварин. Някакъв индиански вожд, татуиран с кръстове и кралски линии; уродливото му, почти неестествено лице имаше такова изражение, което не приличаше на никое друго човешко лице. Той беше дяволски храбър в боя, а след това свиреп. Беше лицемерен и човек на крайностите, способен да се самопожертвува, склонен на всякакви изстъпления. Размишлявал ли е? Да, но така както змиите пълзят спираловидно. Тръгваше като герой, за да стигне като убиец. Невъзможно беше да се отгатне откъде идваха решенията му, които понякога бяха грандиозни по силата на своята чудовищност. Той беше способен на най-неочаквани и страшни постъпки. Беше легендарно свиреп.

И поради това му бяха дали отвратителния прякор Иманус.

Маркиз дьо Лантенак имаше доверие на неговата жестокост.

Наистина Иманус се отличаваше с жестокост; но в стратегията и в тактиката той не беше такъв виртуоз и може би маркизът бе сгрешил, когато го бе направил свой помощник. Но както и да е, той остави Иманус да го замества и да се грижи за всичко.

Гуж-льо-Брюан, човек повече боец, отколкото воин, беше по-способен да заколи цяло племе, отколкото да опази един град. Все пак той постави стражи.

На свечеряване, когато се завръщаше в Дол след огледа на мястото за разполагане на батареята, маркиз дьо Лантенак изведнъж чу оръдейна стрелба. И се вгледа. Червен дим се издигаше над главната улица. Имаше някаква изненада, внезапно нападение, щурм; в града се водеше бой.

Макар че трудно се учудваше, той бе изумен. Не бе очаквал подобно нещо. Кой ли ги бе нападнал? Явно не беше Говен. Не се атакува при съотношение едно към четири. Не беше ли Лешел? Но в такъв случай какъв усилен поход! За Лешел беше невероятно, за Говен — невъзможно.

Лантенак пришпори коня си; по пътя срещна бегълци от града, разпита ги, но те бяха полудели от страх и крещяха: „Сините! Сините!“ А когато стигна, положението беше лошо.