Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Наблизо имаше фургон с фураж; Говен го показа с пръст на сержанта.

— Сержант, заповядайте на вашите хора да оплетат слама и да я увият около пушките си, за да не вдигат шум, ако се ударят една в друга.

След минута заповедта бе изпълнена мълчаливо в тъмнината.

— Изпълнено е — каза сержантът.

— Войници, свалете обущата си — подзе Говен.

— Ние нямаме обуща — каза сержантът.

Цялата група заедно с барабанчиците наброяваше деветнадесет човека; Говен беше двадесетият.

Той извика:

— В колона по един. След мен. Барабанчиците зад мен. Батальонът след тях. Сержант, вие ще командувате батальона.

Той тръгна начело на колоната и, докато канонадата продължаваше и от двете страни, тия двадесет души, плъзгайки се като сенки, потънаха в безлюдните улички.

Известно време те вървяха, придържайки се към стените на къщите. Градът изглеждаше мъртъв. Жителите се бяха укрили в мазетата. Всички врати бяха залостени, всички капаци на прозорците затворени. Никъде светлинка.

Тишината се нарушаваше само от яростния грохот на главната улица; оръдейната престрелка продължаваше; батареята на републиканците и барикадата на роялистите бясно се обсипваха с картеч.

След двадесетминутен криволичещ ход Говен, който уверено крачеше в тъмнината, стигна до края на една уличка, откъдето се влизаше в главната улица; само че от другата страна на халите.

Сега позицията се промени. От тази страна нямаше укрепление — вечната непредвидливост на тия, които строят барикадите, така че халите бяха отворени и можеше да се влезе под сводовете, където стояха впрегнати няколко каруци, натоварени с багаж, готови за път. Говен и неговите деветнадесет души бяха зад гърба на пет хиляди вандейци.

Говен шепнешком каза нещо на сержанта; войниците развързаха сламата от пушките си; дванадесетте гренадири се строиха в боен ред зад ъгъла на уличката, а седемте барабанчици чакаха с вдигнати палки.

Артилерийската стрелба не прекъсваше. Изведнъж, в един промеждутък между два залпа, Говен вдигна сабята си и с глас, който в тишината прозвуча като тръба, извика:

— Двеста души вдясно, двеста души вляво, всички останали в средата!

Изтрещяха дванадесет пушечни изстрела и седемте барабана забиха за атака.

А Говен подхвърли страшния вик на сините:

— На нож! Напред!

Ефектът беше поразителен. Цялата тази селска маса се почувствува застрашена в тила и си въобрази, че зад гърба си има една нова армия. В същото време, чула барабаните, колоната, която владееше горния край на главната улица и бе командувана от Гешан, се раздвижи, нейните барабани забиха и тя се хвърли бегом върху барикадата; селяните се видяха между два огъня; паниката преувеличава всичко; в паниката един изстрел с пистолет трещи като снаряд, всеки вик е зловещ, а кучешкият лай изглежда като лъвски рев. Нека добавим, че страхът обзема селяните така, както огънят обхваща сламата, и също така лесно, както огънят в сламата се превръща в пожар, страхът в селянина се превръща в поражение. Настъпи неописуемо бягство.

За няколко мига халите се изпразниха, ужасените селяни се разбягаха, като не обръщаха внимание на офицерите; Иманус напразно уби двама-трима бегълци, чуваше се само викът „Спасявай се както можеш!“ и цялата тази армия като вода през сито изтече по улиците на града и се пръсна в полето с бързината на облак, понесен от ураган.

Едни побягнаха към Шатоньоф, други към Плерге, останалите към Антрен.

Маркиз дьо Лантенак видя това поражение. Той собственоръчно обезвреди оръдията, после последен се оттегли бавно и гордо, като каза: „Наистина на селяните не може да се разчита. Трябват ни англичаните.“

Победата бе пълна.

Говен се обърна към хората от батальона „Червеният калпак“ и им каза:

— Вие сте дванадесет, но струвате колкото хиляда.

Една добра дума на командира по това време бе равна на орден.

Гешан по заповед на Говен преследваше бягащите извън града и залови много от тях.

Запалиха факли и претърсиха града.

Предадоха се всички, които не можаха да избягат. Илюминираха с лоени светила главната улица, която бе задръстена с убити и ранени. Краят на всяко сражение винаги е труден, няколко групи отчаяни селяни още се съпротивляваха тук-таме, обкръжиха ги и те сложиха оръжие.

В безредицата на отстъплението Говен бе забелязал един безстрашен човек, ловък и снажен фавън, който закриляше бягащите, а сам не побягна. Този селянин си служеше майсторски с карабината си, като убиваше или с куршуми, или с приклада, и то с такава сила, че накрая я счупи; сега в едната си ръка държеше пистолет, а в другата — сабя. Никой не смееше да се доближи до него. Изведнъж Говен го видя да залита и да опира гръб към един стълб на главната улица. Този човек беше ранен. Но той продължаваше да държи в ръцете си сабята и пистолета. Говен постави сабята си под мишница и отиде при него.