Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Малко след десет часа граф дю Боабертло и Шевалие дьо Лавийовил придружиха човека със селските дрехи чак до каютата му, която бе личната каюта на капитана. Преди да влезе, той им каза с тих глас:

— Вие знаете, господа, тайната трябва да се запази. Мълчание, докато избухне взривът. Тук моето име е известно само на вас.

— Ще го отнесем в гроба — отвърна Боабертло.

— И аз — добави старецът, — дори ако бъда изправен пред смъртта, не ще го кажа.

И влезе в каютата си.

Капитанът и помощникът му отново се качиха на палубата и, разговаряйки, закрачиха един до друг. Говореха естествено за своя пътник и ето приблизително диалога, който вятърът разпръсваше в мрака.

Боабертло измърмори полугласно в ухото на Лавийовил:

— Ще видим дали е някакъв вожд.

Лавийовил отвърна:

— Засега е принц.

— Почти.

— Аристократ във Франция, но принц в Бретан.

— Каквито са хората от рода Латремуй 22, а също и Роан 23.

— Значи, техен съюзник.

Боабертло подзе:

— Във Франция и в кралските каляски той е маркиз, както аз съм граф и както вие сте Шевалие.

— Далече са каляските! — извика Лавийовил. — Ние сме до гальотите.

Настъпи мълчание.

Боабертло отвърна:

— По липса на френски принц вземат бретонски принц.

— Като няма риба и… Не, като няма орел, вземат гарван.

— Бих предпочел лешояд — каза Боабертло.

А Лавийовил добави:

— Наистина! С клюн и хищни нокти.

— Ще видим.

— Да — отвърна Лавийовил, — време е да има някакъв вожд. Аз съм на мнението на Тентениак: „Вожд и барут!“ Вижте какво, капитане, аз познавам почти всички вождове, подходящи и неподходящи; и вчерашните, и днешните, и утрешните; нито един не е военна глава, каквато ни трябва. В тази дяволска Вандея е необходим генерал, който едновременно да е прокурор; неприятелят трябва да бъде измъчван, да му се оспорва мелницата, горичката, ровът, камъкът, да му се устройват лоши свади, да му се отказва всичко, да се следи за всичко, да се избива, да му се дават примери, да не се оставя да спи, да не се жали. В този час в тази армия от селяни има герои, но началници няма. Д’Елбе 24е нула, Лескюр 25е болен, Боншан 26е много мекушав — добър е, но това е глупаво; Ларошжаклен 27е прекрасен младши лейтенант; Силз 28е офицер за равно поле, но не го бива за решителен бой. Катлино 29е наивен каруцар, Стофле 30е хитър ловен надзирател, Берар 31е бездарен, Буленвилие 32е за присмех, Шарет 33е страшен. Да не говоря за бръснаря Гастон 34. Защото, дявол да го вземе, защо да си играем на революция и каква е разликата между републиканците и нас, щом като оставяме аристократите да бъдат командувани от перукери?

— Защото тази кучешка революция и самите нас зарази.

— Като с краста цяла Франция!

— Краста по третото съсловие — подзе Боабертло. — Само Англия може да ни извади от това положение.

— Ще ни извади, не се съмнявайте, капитане.

— Да се чака е неприятно.

— Наистина, навсякъде селяндури; щом монархията има за главнокомандуващ Стофле, ловния надзирател на господин дьо Молеврие, ние нямаме никакво основание да завиждаме на републиката, че има за министър Паш 35, син на портиера на херцог дьо Кастрие. Каква среща в тази Вандейска война: от едната страна Сантер пивоваря, от другата страна Гастон бръснаря!

— Скъпи мой Лавийовил, аз имам известно мнение на този Гастон. Той не се прояви лошо, когато командуваше боя при Гемене. Той много любезно разстрелял триста сини, след като ги накарал да си изкопаят сами гроба.

— На добър час, но и аз бих направил това не по-лошо от него.

— Бога ми, наистина! И аз също.

— Великите дела на войната — продължи Лавийовил — изискват благородство от тоя, който ги извършва. Това е работа за рицари, а не за перукери.

— Все пак в това трето съсловие — възрази Боабертло — има достойни за уважение хора. Ето например този часовникар Жоли 36. Той е бил сержант във фландърския полк; сега е вандейски военачалник; командува един брегови отред; той има син републиканец, така че докато бащата служи при белите, синът служи при сините. Среща. Схватка. Бащата пленява сина си и му пръска черепа.

— Този си го бива — каза Лавийовил.

— Един Брут-роялист 37 — добави Боабертло.

— И все пак е непоносимо да те командува един Кокро, един Жан-Жан, един Мулен, един Фокар, един Бужю, един Шуп!

— Скъпи мой Шевалие, и в другата страна също така негодуват. У нас гъмжи от буржоа; у тях — от благородници. Вярвате ли, че санкюлотите 38са доволни, че ги командуват граф дьо Канкло 39, виконт дьо Миранда 40, виконт дьо Боарне 41, граф дьо Валанс 42, маркиз дьо Кюстин 43и херцог дьо Бирон 44!