Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Каква каша!

— Ами херцог дьо Шартр 45!

— Синът на Егалите 46. Ех, пък тоя, кога ли ще стане крал?

— Никога.

— Крачи към трона. Възнасят го собствените му престъпления.

— А го дърпат надолу пороците му — каза Боабертло.

Пак замълчаха, после Боабертло продължи:

— Все пак поиска да се сдобри. Дойде да види краля. Аз бях там, във Версай, когато плюха в гърба му.

— Горе, от главната стълба?

— Да.

— Добре са направили.

— Ние го наричахме Бурбон Мръсника.

— Той е плешив, той има циреи, той е кралеубиец, пфу!

А Лавийовил добави:

— Аз съм бил с него при Уесан.

— На кораба „Свети дух“?

— Да.

— Ако бил следвал вятъра, както му бил сигнализирал адмирал д’Орвилие 47, щял да попречи на англичаните да минат.

— Несъмнено.

— Истина ли е, че се бил скрил в трюма?

— Не. Но все пак е добре да се разправя така.

И Лавийовил прихна в смях.

Боабертло продължи:

— Има глупаци. Ето на̀ тоя Буленвилие, за когото вие говорихте, Лавийовил, аз съм го виждал отблизо. Отначало селяните бяха въоръжени с копия; не си ли втълпи той в главата да ги направи копиеносци? Искаше да ги обучи как се действува с копието встрани и напред. Мечтаеше да превърне тия диваци във войници от пехотата. Изискваше от тях да се научат как се затварят ъглите на едно каре и как батальоните остават празни в средата. Бърбореше им на стария военен език, на отдельонния командир казваше „кап д’ескадр“, както наричаха капоралите по времето на Луи XIV. Упорито се мъчеше да сформира полк от тези бракониери; той имаше и редовни роти, чиито сержанти всяка вечер се нареждаха в кръг, за да получат паролата и контрапаролата от сержанта на жената на полковника, който ги съобщаваше съвсем тихо на сержанта, на жената на лейтенанта, а той на съседа си, който ги предаваше на следващия и така нататък от ухо на ухо до последния. Той разжалва един офицер, който не бе станал гологлав, за да получи паролата от устата на сержанта. Сами съдете колко е успял в това отношение. Този простак не разбираше, че селяните искат да бъдат водени по селски и че не могат да свикнат с казармен режим хора, които са живели в горите. Да, аз познавах този Буленвилие.

Направиха няколко крачки, всеки потънал в мислите си.

После разговорът продължи:

— Ами потвърди ли се, че Дампиер 48е убит?

— Да, капитане.

— Пред Конде ли?

— В лагера Памар; от оръдейно гюлле.

Боабертло въздъхна.

— Граф дьо Дампиер. Това е още един от нашите, който бе на тяхна страна!

— На добър път! — каза Лавийовил.

— А принцесите? Къде са?

— В Триест.

— Все там ли?

— Все там.

И Лавийовил извика:

— Ах, тази република! Какви беди за нищо нещо! Като си помисли човек, че тази революция започна заради дефицит от няколко милиона!

— Опасни са малките причини — каза Боабертло.

— Всичко върви зле — отвърна Лавийовил.

— Да, Ларуари 49е мъртъв, Дюдрене 50е идиот. А колко жалки водачи са всички тия епископи: този Куси — епископ на Ларошел, този Бопоал Сент-Олер — епископ на Поатие, този Мерси — епископ на Люсон, любовник на госпожа дьо л’Есшасери…

— Която се нарича Вернослужителката, знаете ли, капитане? Л’Есшасери е светското й име.

— А този лъжеепископ от Агра, който е бил кюре бог знае къде!

— В Дол. Нарича се Гийо дьо Фолвил. Всъщност той е храбър, бие се.

— Все свещеници, а на нас ни трябват войници! Епископи, които не са епископи! Генерали, които не са генерали!

Лавийовил прекъсна Боабертло:

— Капитане, имате ли „Монитьор“ 51в каютата си?

— Да.

— Какво ли играят сега в Париж?

— „Адел и Полин“ и „Пещерата“.

— Бих желал да ги гледам.

— Ще ги видите. Ще бъдем в Париж след един месец.

Боабертло помисли един миг и добави:

— Най-късно. Господин Уиндхъм 52го е казал на лорд Хууд 53.

— Значи, капитане, всичко не върви така лошо?

— Всичко ще тръгне добре, дявол да го вземе, при условие, че войната в Бретан се води правилно.

Лавийовил поклати глава.

— Капитане — подзе той, — ще свалим ли на брега морската пехота?

— Да, ако брегът е с нас; не, ако е враждебен. Понякога е необходимо войната да разбива вратите, понякога да се изплъзва. Гражданската война трябва винаги да има в джоба си един фалшив ключ. Възможното ще бъде направено. Главното е водачът.

И, като се замисли, Боабертло добави:

— Лавийовил, какво мислите вие за Шевалие дьо Дийози 54?

— Младият?

— Да.

— Като командир?

— Да.

— Той също така е полеви офицер за открит бой. Гъстата гора признава само селянина.