Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Да живее Републиката! — повториха войниците.

И сержантът каза на майката:

— Да вървим, гражданко.

През пролетта на 1793 година, когато, нападната едновременно по всички граници, Франция възторжено преживяваше падането на жирондинците 16, ето какво се случи в Ламаншкия архипелаг.

Една вечер, на 1 юни, на остров Джърси, в малкия пуст залив Боннюи, приблизително един час преди залез-слънце, в мъгливо време, което е удобно за бягство, защото е опасно за мореплаване, една корвета пускаше платната си. Този кораб беше с френски екипаж, но се числеше към английската флотилия, която обслужваше и охраняваше източната част на острова. Принц дьо Латур-д’Оверн, който беше от рода Буйон, командуваше английската флотилия и по негова заповед корветата бе определена да извърши една бърза и специална задача.

Тази корвета, записана в регистрите на английското морско ведомство под името „Клеймор“, приличаше на товарен кораб, но в действителност беше военна корвета. Видът й беше тежък, миролюбив, търговски; обаче на това не трябваше да се вярва. Тя беше построена с двойна цел: хитрост и сила — да заблуждава, ако е възможно, и да се бие, ако е необходимо. Във връзка със задачата, която имаше да изпълни тази нощ, обикновеният товар в междупалубното пространство бе заменен с тридесет едрокалибрени каронади 17. Било от предвидливост в случай на буря, било от желание да се придаде миролюбив вид на кораба, тия тридесет каронади бяха закрепени, тоест здраво завързани отвътре с тройни вериги, а дулата им опрени към тампонирани отвори; отвън нищо не се виждаше; илюминаторите бяха затъмнени; люковете бяха затворени; като че ли бяха поставили маска на корветата. Бойните корвети имат оръдия само на палубата; а тази, предназначена за внезапни нападения и засади, нямаше оръдия там, а бе така построена, че да може, както вече разбрахме, да носи цяла батарея в междупалубното пространство. „Клеймор“ беше голяма по размери, но бързоходна; корпусът й, най-здрав в цялата английска флота, в бой беше равен почти на фрегата, макар че задната й мачта беше малка и само с едно обикновено платно. Кормилото, рядко по форма, добре измислено, кръгло, изработено в корабостроителниците на Саутхамптън, струваше петдесет лири стерлинги.

Екипажът, целият френски, беше съставен от офицери-емигранти и от матроси-дезертьори. Тия хора бяха подбрани — всички добри моряци, добри войници и добри роялисти. Всички притежаваха троен фанатизъм — към кораба, към оръжието и към краля.

В случай на десант към екипажа бе придаден половин батальон морска пехота.

Капитан на корветата „Клеймор“ беше граф дю Боабертло, кавалер на орден „Сен-Луи“, един от най-добрите офицери в бившата кралска флота; негов помощник беше Шевалие дьо Лавийовил, който бе командувал онази гвардейска рота, в която Хош 18беше сержант; а лоцман — Филип Гакоал, най-опитният лоцман в Джърси.

Можеше да се предположи, че този кораб трябваше да извърши нещо необикновено. И наистина в него се качи един човек, който напълно имаше вид, че предприема някаква авантюра. Висок старец, прав и здрав, със сериозно лице, по което бе трудно да се определи възрастта, защото изглеждаше едновременно и старо, и младо; един от тия хора с много години и с много сила, с бели коси над челото и с блясък в очите; четиридесетгодишен по сила, осемдесетгодишен по авторитет. В момента, когато се бе качил в корветата, морската му пелерина се бе разтворила и хората можаха да видят как е облечен под тази пелерина — с широки панталони, с високи гамаши и с жакет от козя кожа, подплатена отвътре с коприна, а отвън необработена, с щръкнала козина — пълен костюм на бретонски селянин. Тези старовремски бретонски жакети имаха двойно предназначение, носеха се както в празнични дни, така и в работни дни, като ги обръщаха по желание или откъм косматата страна, или откъм подплатената страна — с животинска козина през цялата седмица, а с официално облекло в неделя. Дрехите на стареца, за да наподобяват напълно на селските, бяха протъркани на коленете и на лактите и изглеждаха носени дълго време, а морската пелерина, изработена от груб плат, приличаше на рибарска дрипа. На главата си старецът носеше съвременна кръгла шапка с високо дъно и широка периферия, която, смъкната надолу, придаваше на шапката селски вид, а извита нагоре от едната страна и закрепена с кордона на кокардата правеше шапката военна. Той носеше тази шапка със смъкната надолу периферия по селски, без кордон и кокарда.