Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Бяха Флешарови. Това е.

— Да, Флешарови са си Флешарови, както Радубови са си Радубови. Но всеки има някакво положение. Какво бе положението на твоите родители? Какво правеха? Какво правят сега? Какво майсторяха твоите Флешарови?

— Бяха орачи. Моят баща беше недъгав и не можеше да работи, защото го биха с тояга по заповед на господаря, неговият господар, нашият господар, който прояви милост, защото баща ми бе взел един заек, заради което осъждаха на смърт; но господарят го помилва и каза: „Ударете му сто тояги“; и от това баща ми осакатя.

— А после?

— Моят дядо беше хугенот 12 12 Хугеноти — име на протестантите калвинисти, утвърдило се от средата на XVI в. Привърженици на свободата на вероизповеданието, хугенотите се борели против абсолютизма. . Господин кюрето го изпрати в каторга. Тогава бях съвсем малка.

— А после?

— Бащата на моя съпруг продаваше контрабандирана сол. Кралят заповяда да го обесят.

— А твоят мъж какво правеше?

— Напоследък се биеше.

— За кого?

— За краля.

— И за кого още?

— Боже мой, за своя господар.

— И още?

— Боже мой, и за господин кюрето.

— Какво невежество, дявол да ги вземе тия диваци! — извика един от гренадирите.

Жената подскочи ужасена.

— Нали виждате, госпожо, ние сме парижани — каза любезно лавкаджийката.

Жената скръсти ръце и извика:

— О, Исусе, господи мой!

— Без предразсъдъци! — възрази сержантът.

Лавкаджийката седна до жената и привлече между коленете си по-голямото момче, което не се отдръпна. Децата както лесно се плашат, така и лесно се успокояват, без да се разбере защо. Те действуват кой знае по какви вътрешни предупреждения.

— Бедна женичке от този край, вие имате хубави хлапета, това е важно. Мога да определя годините им. Големият е на четири години, братчето му е на три години. А пък например момиченцето, което суче, е страшно ненаситно. Ах ти, ламьо, престани така да ядеш майка си! Вижте какво, госпожо, не се бойте от нищо. Вие трябва да влезете в батальона. Ще направите като мене. Аз се казвам Хусарка. Това ми е прякор. Но предпочитам да ме наричат Хусарка, отколкото госпожица Двурогова, както моята майка. Аз работя в лавката и, както се казва, аз съм тая, която дава пиене, когато войниците се стрелят и се убиват. Дяволът си няма работа. Ние имаме почти еднакъв крак. Ще ви дам моите обувки. Бях в Париж на 10 август 13 13 10 август — денят на народното въстание на 10 август 1792 г., съборило монархията и провъзгласило републиката. . Дадох на Вестерман 14 14 Вестерман, Франсоа-Жозеф (1751–1794) — френски генерал, участник във войните против европейската коалиция и против Вандейския бунт, екзекутиран заедно с Дантон. да пие. Добре ми провървя. Видях как гилотинираха Луи XVI, Луи Капет 15 15 Капет — така наричали през революцията крал Луи XVI, като имали пред вид династията на Капетингите (987–1328) следващите поколения на която били династията Валоа (1328–1589) и династията на Бурбоните (1589–1848). , както го наричат. Той не искаше. Богородице мила, слушайте ме де! На 13 януари си е бил на топло и се е смеел със семейството си! Като го накараха насила да легне върху кантара, както ние казваме, той нямаше нито дрехи, нито обувки; беше по риза, с памучен жакет на квадратчета, със сиви сукнени панталони до коленете и сиви копринени чорапи. Видях всичко това. Фиакърът, с който го докараха, беше боядисан в зелено. Така че елате при нас. Добри са момчетата в батальона, вие ще бъдете лавкаджийка номер втори, аз ще ви покажа работата. О, много е просто: взимаш си бидона и звънчето и отиваш в боя, в огъня на полка, при гърмящите оръдия, сред олелията, като викаш: „Деца, кой иска да пийне една чашка?“ Съвсем не е трудно. Аз на всички давам да пият. Честна дума, да. И на белите, както на сините, макар че съм от сините. Дори много вярна на сините. Но давам на всички да пият. Ранените изпитват жажда. Всички умират, без разлика на убеждения. Хората, които умират, трябва да си подават ръце. Колко е глупаво да се воюва! Елате с нас. Ако ме убият вие ще ме заместите. Вижте ме, изглеждам така, но съм добра жена и храбър човек. От нищо не се бойте.

Когато лавкаджийката престана да говори, жената прошепна:

— Нашата съседка се казваше Мари-Жан, а нашата слугиня се казваше Мари-Клод.

В това време сержантът Радуб мъмреше гренадира:

— Да мълчиш. Ти изплаши госпожата. Не се ругае пред дами.

— Защото все пак е възмутително за разбиранията на един честен човек — възрази гренадирът, — когато вижда чудаци, чийто тъст е осакатен от господаря, чийто дядо е каторжник заради кюрето, а баща им е обесен от краля, пък самите те се бият в името на един малък благородник, бунтуват се и се оставят да бъдат смазани заради господаря, кюрето и краля!