Нино Ричи - Къде отиде тя

— Най-добре е сам да огледате книгите — предложи ми Иева. — Аз ще проверя в спалнята, за да не гледате оставените там дрехи за пране.

Ето че се озовах сам във всекидневната, без да имам представа къде и какво да търся. Смътно очаквах да се натъкна веднага на някакви свидетелства за тайния живот на Джон; но вместо това виждах само най-обикновени вещи и като археолог се опитвах по тях да възстановя събитията, които някога са се разиграли тук. Имаше нещо тъжно в унилата атмосфера, царуваща в това жилище, недообзаведено както бе редно според моите представи. Тази тъга вероятно бе предизвикана от противоречието между стремежа ни да бъдем заобиколени от истински ценни за нас вещи и излишествата, с които всъщност се ограждахме.

Пристъпих първо към лавиците с книги край прозореца. Повечето от томовете се оказаха на немски, а болшинството автори ми бяха непознати. Все пак успях да разбера, че съм изправен пред еклектична сбирка от романи, философски трактати, томчета с поезия. Имаше и заглавия на английски език. На най-долния рафт видях малка колекция от литература, посветена на Холокоста — публикации на Примо Леви, Ели Визел, Йежи Кошински. Това се оказа единственият рафт, на който книгите не бяха подредени по азбучен ред. Запитах се дали този факт има някакво специално значението, дали не би могъл да ми разкрие някакъв специален шифър.

Иева се върна по коридора и се спря до една от вратите.

— В спалнята не открих нищо интересно. Тук има ли нещо?

— Засега няма.

— Мислите ли, че е отделил по-ценните книги настрани в някакъв отделен куп?

Тя ме поведе към един тесен кабинет в дъното на апартамента. В това помещение нямаше прозорци. Малко светлина проникваше само от една тясна и висока шахта към тавана, която хвърляше правоъгълен отблясък върху паркета. Две от стените бяха изцяло скрити зад лавици с книги, подредени още по-зле отколкото във всекидневната. Много от рафтовете бяха запълнени с по два реда книги.

— Забравила съм колко много книги има тук — каза Иева. — Ако желаете, мога да Ви помогна в търсенето.

— Не е необходимо. Сам ще се справя.

— Е, тогава ще Ви оставя. В това време ще направя чай, ако обичате чай, разбира се.

— Разбира се. — Макар че въобще не пиех чай. — Ще бъде чудесно.

В кабинета имаше старомодно дъбово бюро, което беше отрупано с някакви жълти папки и оръфани бележници. Бяха струпани в единия край на бюрото, все едно че някой набързо се е опитвал да въведе известен ред. До бюрото имаше шкаф с две чекмеджета, с още папки върху него, а над шкафа — репродукция на Кандински — композиция от оранжеви, сини и пурпурни кръгове и квадрати. 8 8 Възможно е да става дума за „Жълто, червено, синьо“ — прочуто платно на Василий Кандински (1866–1944), теоретик от германската школа Баухаус, признат за първия абстракционист в живописта. — Б.пр. На бюрото имаше и няколко справочника, облегнати на стената: немско–английски речник, английската граматика на Фаулър, самоучител по немски. Бюрото ми напомни за това на баща ми, в което намерих писмата на майка ми — същото голямо двойно чекмедже от едната страна и допълнителен плот с малки чекмеджета над него, но по-високо, които аз като дете все не можех да достигна.

Огледах лавиците с книги. Томовете бяха предимно на немски. Имаше един пожълтял екземпляр на „Моята борба“ на Хитлер, с надраскани в полетата бележки; подредени бяха пълните издания на Гьоте, Хьолдерлин, Кант. Увлечението на Джон по всичко немско като че ли се оказваше единственото, което досега бях открил за него. Това по-скоро бе някаква абстрактна констатация, етикет, който може да му бъде прикрепен. Внезапно започна да ми се струва важно, че той е немец. Но моето усещане за него си оставаше доста смътно. Сякаш всяко следващо откритие за живота му, включително беглият оглед на квартирата му, ми напомняше за нещо, което вече знаех. Представях си как се е разхождал из стаите, как се е ровил из книгите, сякаш бях влязъл под кожата му, сякаш бях разбрал такива неща за него, които иначе нямаше откъде да науча.

От кухнята се чу силен шум и тракане на съдове. Опитах да отворя горното чекмедже на препълнения шкаф и успях. Вътре видях старателно подредени папки, съдържащи бележки от курсовете в университета, които Джон бе посещавал, но с надписи не според имената на тези курсове, а със съкращения и имена: Хум 304, Ист 413, Пси 211. Вероятно означаваха „Хуманитарни науки“, „История“, „Психология“. От този оглед ми стана ясно, че Джон е посещавал на практика курсове във всеки един от водещите факултети на университета. Всяка папка съдържаше много бележки, всичките запълнени с неговия сбит и стегнат почерк, всичките — само на английски. В някои от папките се откриваха набързо надраскани коментари по полетата на немски. Някои от тях бяха изписани с червено или синьо мастило, вместо с черно като основния текст. Имаше нещо особено в тези драсканици отстрани, най-често завършващи с малки въпросителни знаци, както и в явно набързо нахвърляните бележки, които представляваха трудна за разчитане плетеница на фона на добре подредения основен текст, отличаващ се с прегледно и ясно изложение на фактите.