Нино Ричи - Къде отиде тя

По-късно този епизод придоби неясните очертания на нещо, за което не можеш да си сигурен дали действително се е случило, и се колебаеш да го разказваш заради страха да не бъде опровергано от действителността. Но една нощ сънувах странен сън: вървях по някаква планинска пътечка, а зад мен овчарите се бяха струпали на поляната край стадата си. Понеже нощта се спускаше, бяха разпънали навеси и свиреха своята музика. Аз, въпреки припадащия мрак, упорито продължавах да крача все напред, с онова особено усещане за лекота, което само планината може да ти дари, усещане, че още малко и след ей този завой пред теб ще се разкрие невиждана гледка на нещо съвършено ново и невъобразимо. Пътеката, по която крачех, не беше нито много равна, нито много стръмна, а мрачината наоколо не беше от най-черните и най-непрогледните, но все бе заплашителна. В мелодията, долитаща от стана на овчарите, бяха втъкани древни, примитивни звуци, сякаш тази мелодия бе наситена с безбрежна тъга, бавно заглъхваща в простора. После, докато продължавах да крача, видях как в долината под мен започнаха да припламват дребни светлинки — огньове като онези, които нашите хора в детството ми палеха на Бъдни вечер. Те бяха като скромни послания, които си предавахме един на друг из разпилените сред долината селца и махали. Отначало огньовете бяха съвсем малко, но се добавяха нови и нови по цялата дължина на долината като таен шифър, като безмълвни покани за единение. Аз стоях замрял на склона, докато долината под нозете ми просветваше от тези светлинки, вече пламтяха може би към десет хиляди, за да изпращат искрите си сред нощта само миг, преди да замрат, сякаш подканващи към сбогуване.

Nino Ricci

Where She Has Gone, 1997

Издание:

Нино Ричи. Къде отиде тя

Канадска. Първо издание

ИК „Персей“, София, 2009

Редактор: Миглена Севдалинова

Коректор: Елена Спасова

ISBN: 978-954-8308-08-3

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36196

Последна корекция: 2 февруари 2016 в 09:40

Според някои изследователи името Сузана произлиза от древноперсийското название на лилията; според други — от древноегипетската дума за лотоса. — Б.пр.

Цитат от глава 4 от „Магьосникът от Оз“ от Франк Баум, споменат от Рита в края на глава 17 във втората книга от трилогията („В стъклената къща“). — Б.пр.

Протестантска секта от XVI век, основана от Мено Симънс (поч. през 1561 г.), прераснала в клон на късния баптизъм. Нейните членове не полагат никакви клетви, не служат в армията, не приемат държавни постове. — Б.пр.

„Ниагара“, трилър на Туенти Сенчъри Фокс от 1953 г., с режисьор Хенри Хатауей. — Б.пр.

В САЩ и Канада, за разлика от нашата практика, според договорите за наемане на жилище се предвижда наемателите да имат право сами да се договорят със следващите наематели за откупуване на остатъка от стойността на имота, т.е. като се приспаднат вече изплатените от тях суми за досегашните наеми. — Б.пр.

Англо-американска комедия от 1975 г., с Тим Къри и Сюзън Сарандън. Филмът е пародия на филмите на ужасите. — Б.пр.

Вид вишна, Prunus padus, Bird Cherry. — Б.пр.

Възможно е да става дума за „Жълто, червено, синьо“ — прочуто платно на Василий Кандински (1866–1944), теоретик от германската школа Баухаус, признат за първия абстракционист в живописта. — Б.пр.

Прочут хълм в средна Италия, на чийто връх се е издигал величествен манастир (отначало абатство, основано от св. Бенедикт през 524 г.), подобен на непристъпна крепост. По време на кампанията на американските войски от лятото и есента на 1944 г. е изиграл ключова роля в ожесточената съпротива на германската армия. Американците накрая се принудили да бомбардират и сринат манастира до основи. — Б.пр.

Група от древни племена, обитавали земите между Лациум, Лукания, Капмания и Апулия. Римляните след доста продължителните самнитски войни ги побеждават през 290 г. пр.Хр., но едва през 82 г. пр.Хр. Сула ги прогонва от техните изконни земи. — Б.пр.