Нино Ричи - Къде отиде тя

Поставих пакетчето с ножчетата в мрежестата поставка за сапуна, която висеше над ваната. После запуших ваната и изпробвах водата. Беше топла, но не можеше да се каже, че е гореща. Тъкмо както я исках.

Съблякох се, докато ваната бавно се пълнеше. Необяснимо защо се погрижих най-старателно да сгъна дрехите си, преди да ги опаковам отново в сака. Когато свърших, отново приседнах на ръба на леглото да чакам, макар че бях гол и кожата ми настръхна заради хладната хотелска стая. Все пак се почувствах добре, като смъкнах от гърба си дрехите, вмирисани на пот след няколкодневното пътуване. Прокарах длани нагоре и надолу по бедрата си, после и по-надолу по прасците, за да усетя мускулите си, за да напипам костите си, за да доловя топлината на пулсиращата си кръв. Това беше моето тяло: в един момент осъзнах съвършено ясно какво означаваше да имаш тяло, какво чудо и каква поробваща обвързаност е това и колко е странно, все пак. Още дълго изследвах повърхността на кожата си, очертанията на кокалчета на пръстите си и линиите по дланите си, космите и бенките по гърдите и ръцете си. Това тяло го бях носил толкова много години и въпреки това не ми беше докрай познато — можеше да бъде онова странно нещо, което да се измие в морето, онова странно нещо, на което съвсем безцелно му израстват крайници, онова странно нещо, което можеше да изчезне в някоя ниша от времето, без никой да разбере.

Чу се шум от пляскане на вода: веднага станах, отворих вратата на банята и се вцепених, като видях какво количество вода се лее наоколо заради преливането на ваната. Приличаше на обръч от изкривено стъкло. Беше ми нужен още миг, за да осъзная станалото и да се досетя, че защитният клапан против препълване явно е запушен и веднага трябва да източа водата. Втурнах се да издърпам запушалката от дъното на ваната, за да се източи поне част от водата в канала. По пода слоят вода за щастие се оказа по-тънък, отколкото ми се стори в първия миг, пък и скоро се оттече, като остави сиви петна вода.

От вратата на банята отново огледах хотелската стая, сака на пода, картината над леглото. Може би за пръв път осъзнах какво всъщност се готвя да направя. Трябваше само да следвам поредицата от събития и да изчакам после всичко да свърши от само себе си. Стоях там, все така гол. Мисълта ми бе съсредоточена единствено в това, че трябва да се справя, че трябва да събера сили да доведа започнатото до края, че трябва да впрегна цялата си енергия, за да приключа. Нищо не ме вълнуваше повече, сякаш целият този въпрос изведнъж се смали до скромните размери на неприятно домашно задължение, което — нямаше как — трябваше да бъде свършено, колкото и да бе тягостно. И следваше да бъде извършено без колебание, защото нямаше какво повече да му мисля. След като го бях пожелал, следваше просто да го изпълня. Обърнах се, стъпих във ваната и бавно се отпуснах в нея. Водата се надигна, изместена от тялото ми, и отново стигна почти до ръба на ваната. Водата беше топла, макар че в първия миг, докато се потапях, ми се стори хладка. Но след като привикнах, се оставих да ме обгърне като втора кожа.

Посегнах към пакета с ножчета за бръснене, който бях оставил в поставката за сапуна. Пакетчето вече се бе намокрило, понеже водата бе стигнала чак до него, затова картонената опаковка се разпадна в ръцете ми. Вътре самите ножчета се оказаха прилепнали едно о друго заради мокротата. Докато се опитвах да освободя най-горното, си порязах палеца и инстинктивно го напъхах в устата си, за да изсмуча кръвта от раната.

Задържах едната от китките си леко потопена и я рязнах с ножчето, силно, ала не напречно, а надлъжно, както бях чувал, че било правилно да се прави. При вида на рукналата кръв сърцето ми застина — в първия миг дори ми причерня, докато трябваше само да изпадна в паника от безумно учестените удари на сърцето ми. Склопих клепачи и душата ми възвърна спокойствието си, макар и само донякъде. Нямах сили отново да преживея подобен миг на неописуема паника, да гледам как кръвта блика в такт с тласъците на сърцето ми. Затова така се изместих във ваната, че да не виждам дълбокия срез на артериите върху едната си китка, самозалъгвайки се, че той е достатъчно чист и дълбок, та няма да се наложи повече да се намесвам.

Лежах със затворени очи, потопен до шия, по гръб във ваната, докато не чух водата отново да прелива над ръба. Обзе ме усещане, че нещо започва да се оттегля от мен, макар че не точно от самия мен, а само от будната ми част. В края на краищата какво значение имаше какво ще се случи след това. Чувах покапването на крана в краката си, усещах дори най-лекото поклащане на водната повърхност при падането на всяка капка. Капенето сякаш ми послужи, за да синхронизирам дишането и ударите на сърцето си. Капенето предизвикваше леки трептения в съзнанието ми, които плъзваха по повърхността на мислите ми, преди да замрат. Чувствах се, както преди да се потопя в дълбок сън, като че ли се завръщах у дома. Там ще ме чакат млади девойки със скромни престилки и забрадки, ще ми приготвят постеля от рози, маргаритки и нарциси и ако мога само да се добера дотам, ще мога да им се насладя.