Джеймс Паттерсон: Къде е президентът?

Искаме да изразим огромната си благодарност към Робърт Барнет, нашия адвокат и приятел, който ни събра за тази книга, напътстваше ни, хокаше ни, а понякога дори размахваше камшика.

Благодарим също на Дейвид Елис, неизменно търпелив и мъдър, който ни подкрепяше в проучванията, създаването на първата и втората работна версия на романа и множеството чернови. Без неговата помощ и напътствия разказаната тук история щеше да е съвсем друга.

Благодарим на Хилъри Клинтън, която живя и се бори със заплахата, описана в романа, и последствията от лекомислено пренебрегнатите предупреждения, за това, че постоянно ни окуражаваше и държеше на правдоподобността на разказа.

Благодарим на владеещата изкуството да критикува и окуражава — често едновременно — Сю Соли Патерсън.

Благодарим на Мери Джордан, която запазваше здравия си разум дори когато всички около нея бяха изгубили своя.

Благодарим на Дени Хауел и Майкъл О’Конър, които се погрижиха да спазваме условията на договора, графика и да отговаряме на изискванията.

Благодарим на Тина Фларъной и Стив Райнхарт за това, че помагаха на партньора новак, за да не се провали със своята част от сделката.

Благодарим също и на мъжете и жените от Тайните служби на Съединените щати и на всички служители от правоохранителните органи, армията, разузнаването и дипломацията, които са посветили живота си на задачата да се грижат за нашата сигурност и безопасност.

— Заседанието на комисията на Камарата на представителите започва…

Надушилите кръвта акули кръжаха с разширени и потрепващи ноздри. Бяха общо тринайсет: осем от опозицията и пет от моята партия — стръвни хищници, срещу които подготвях защитата си с помощта на адвокати и съветници. Научих по трудния начин, че срещу хищниците почти всички защити са безсилни, без значение колко добре си подготвен. Неизбежно се стига до момента, в който на човек не му остава друго, освен да скочи и да отвърне с юмруци.

Недейте — снощи за незнайно кой път разпалено ме помоли Каролин Брок, началникът на моя кабинет. — Това явяване пред комисията няма да ви донесе нищо добро, сър. Възможно е да изгубите всичко, а няма да спечелите нищо.

Няма как да отговорите на въпросите им, сър.

След изслушването вече няма да сте президент.

Внимателно оглеждах лицата на тринайсетте срещу мен. Като съвременна версия на испанската Инквизиция, те седяха в дълга редица. Среброкосият мъж в средата, пред когото имаше табелка с името Г-Н РОУДС, се прокашля.

Председателят на Камарата на представителите Лестър Роудс обикновено не присъстваше на изслушвания пред комисии, но точно за това направи изключение и го напълни с членове на Конгреса от своята партия. Май смисълът на живота на тези конгресмени беше да възпрепятстват плановете ми и да намерят начин да ме унищожат като политик и личност. Диващината, бясно устремена да превземе властта, е много по-стара от Библията, само че някои от противниците ми ме мразеха и в червата. Не им стигаше да ме изритат от кабинета ми — даваха мило и драго да ме пратят зад решетките, да ме изкормят и насекат на парчета, и да не остане и помен от мен в учебниците по история. Да можеха, биха изпепелили дома ми в Северна Каролина и биха плюли на гроба ми, по дяволите.

Повдигнах и нагласих микрофона така, че да е изправен и колкото е възможно по-близо до мен. Не исках да се привеждам, когато говоря, докато членовете на комисията седят изправени в кожените си столове с високи облегалки, като крале и кралици на троновете си. Приведен, щях да изглеждам като малодушен, раболепен човек — подсъзнателно щях да внуша, че завися от тяхното благоволение.

Седях сам. Без помощници, без адвокати, без бележки. Американският народ нямаше да ме види да си шепна с адвоката, закрил с ръка микрофона, нито как го навеждам, за да обясня: Не помня нищо, конгресмен . Не се криех. Не трябваше да съм тук, не исках да съм тук, мътните го взели, но ето че бях на този стол. Сам. Президентът на Съединените щати седеше срещу тълпа обвинители.

В другия ъгъл на помещението седеше и наблюдаваше триумвиратът на моите помощници: началникът на кабинета ми Каролин Брок; Дани Ейкърс, моят най-стар приятел и съветник в Белия дом, и Джени Брикман, заместник-началник на кабинета ми и старши политически съветник. И тримата имаха притеснен вид, но наблюдаваха случващото се стоически и невъзмутимо. И тримата бяха против моите действия. Според тях допусках най-голямата грешка в президентския си мандат.