Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Но ето че седях пред комисията. Започваше се. Предстоеше да разберем дали са имали право.

— Господин президент.

— Господин председател.

Всъщност в този случай вероятно би трябвало да се обърна към него с „Уважаеми господин председател“, но щях да се въздържа да използвам и много други обръщения.

Господин председателят можеше да започне изслушването по най-различни начини. Да речем, с поднесена под формата на въпрос реч, в която възхвалява себе си. Уж невинни встъпителни подпитвания. Аз обаче бях изгледал предостатъчно записи от времето, преди Лестър Роудс да стане председател на Камарата на представителите, на които задаваше въпроси на свидетели в качеството си на не особено важен конгресмен в Надзорната комисия на Камарата, и бях наясно с неговия обичай да се нахвърля без никакво помайване върху явилия се да свидетелства пред комисията. Наясно бях — от смутеното оплитане на Майкъл Дукакис по време на дебата през 1988 година още на първия въпрос за смъртното наказание, всички бяха наясно, че успееш ли да нанесеш мощен удар още с първия въпрос, никой не помни нищо от случващото се след това.

Дали председателят щеше да следва този план за нападение и със седящия пред него президент?

Как иначе!

— Президент Дънкан — започна той, — откога защитаваме терористи?

— Не защитаваме терористи — отговорих почти едновременно с него, защото е недопустимо да се задават такива взривоопасни въпроси — и никога няма да защитаваме. Докато съм президент, е изключено.

— Убеден ли сте?

Той наистина ли ме попита дали съм убеден? Лицето ми пламна. Не беше минала и минута от началото, а вече ме беше вбесил.

— Господин председател, не бих го казал, ако не съм убеден. Нека изясним още в самото начало, че не защитаваме терористи.

След отговора ми известно време помълча.

— Господин президент, изглежда, се налага да се разтълкуват някои неясноти. „Синове на джихада“ терористична организация ли са според вас?

— Разбира се.

Моите помощници ме бяха предупредили да не използвам „разбира се" — изразът лесно можеше да прозвучи високопарно и снизходително, ако не е произнесен по подходящия начин.

— И това е организация, получавала помощ от Русия, нали така?

Кимнах утвърдително.

— Така е, от време на време Русия е оказвала подкрепа на „Синове на джихада“. Осъдихме подкрепата им за тази организация, както и за други терористични формирования.

— „Синове на джихада“ са извършвали терористични актове на три различни континента, вярна ли е информацията?

— Напълно вярна, така е.

— Отговорни са за смъртта на хиляди хора, така ли е?

— Да.

— Сред които и американци?

— Да.

— Експлозиите в хотел „Белууд армс“ в Брюксел, при които загинаха петдесет и седем души, включително и щатски законодатели от Калифорния? Хакерската атака на системата за въздушен контрол на република Грузия, довела до свалянето на три самолета, на борда на един от които е бил посланикът на Грузия в Съединените щати?

— Да — потвърдих. — И двете атаки са станали, преди да бъда президент, но „Синове на джихада“ са поели отговорност и за двата акта…

— Добре, тогава нека поговорим за времето, откакто сте президент. Истина ли е, че преди няколко месеца хакерите от „Синове на джихада“ са атакували военните системи на Израел и са направили публична секретна информация, отнасяща се до оперативни работници под прикритие и до движението на военните части на Израел?

— Да — отвърнах. — Истина е.

— И се приближаваме съвсем близо до нас, тук, в Северна Америка, само преди седмица. Петък, четвърти май. Хакерите от „Синове на джихада“ не проведоха ли поредната терористична акция и не проникнаха ли в компютрите, които контролират метрото в Торонто, не я ли блокираха, вследствие на което дерайлира мотриса и загинаха седемнайсет души, десетки бяха ранени, а хиляди в продължение на часове останаха хванати в капан на тъмно?

Прав беше, че „Синове на джихада“ са отговорни и за тази акция. Точен беше и броят на жертвите. Само дето в случая „Синове на джихада“ не считаха действията си за терористична акция.

За тях ставаше дума за проверка.

— Четирима от загиналите в Торонто са били американци, прав ли съм?

— Напълно. „Синове на джихада“ не поеха отговорност за случилото се, но сме убедени, че те са виновни.

Кимва, преглежда бележките си.

— Основната фигура в „Синове на джихада“, господин президент, е мъж на име Сулиман Синдурук, така ли е?