Джеймс Паттерсон: Готвачът

— Два черпака, три клатушковци и една ръска!

Марлийн стои на няколко метра от мен и крещи следващата поръчка заради проклетия шум. Например пронизителното дрънчене на тигана с размерите на автомобилна гума, в който задушавам купчина прясно накълцан лук, целина и камби. И цвърченето и припукването на фритюрника ни, по-силни от градушка по ламаринен покрив. И ревът на вентилатора, който се мъчи да прогони целия дим.

И това е само във вътрешността на непоносимо горещата ни каравана за бързо хранене.

Отвън опашката от гладни клиенти се вие докъдето поглед стига, някои хора започват да се изнервят, да ни подвикват насърчително и да крещят поръчките си. Обедният трафик добавя какофония от двигатели и клаксони по Канал Стрийт, която се смесва с тракането на трамваите. Изведнъж, сякаш от нищото, на ъгъла изниква духов джазов квинтет, който свири заразителна мелодия и кара някои от чакащите на опашка да извадят телефоните си, за да запечатат поредния спомен от това вълшебно място.

Сблъсък на храна, музика, история, страсти, хаос… Мда, чудесно обобщение на природата на Ню Орлиънс. „Нолийнс“, както го наричаме ние, местните. НОЛА [1] Комбинация от Ню Орлиънс и Луизиана. — Бел. прев. . Градът на полумесеца. Голямото спокойствие. Различни имена за едно и също магическо, единствено по рода си кътче. Мой дом от трийсет и пет години. Столицата на света, ако питате мен. Град, в който може да се случи всичко и нищо никога не е каквото изглежда.

Понякога това е хубаво.

Друг път — но в момента не ми се говори по въпроса — е лошо.

Много лошо.

— Два черпака, три клатушковци и една ръска! — провиквам се към Марлийн на кулинарния жаргон, който сме си измислили през последните няколко години, откакто въртим заедно „Готвачът убиец“. Работата е тежка. Безкрайна. Изтощителна. Но аз обожавам всяка секунда от нея, обожавам да правя нещо толкова просто, което ми доставя такова удоволствие: да приготвям разкошна храна на приемливи цени за гладни, нетърпеливи хора.

Не мога да си представя по-подходящ съучастник в точно това престъпление от Марлийн, нищо че сме разведени от години.

Вземам шест от натрупаните една върху друга празни картонени кутии и ги подреждам на плота пред себе си, сякаш раздавам карти за покер. Изваждам органична зелена люта чушка халапеньо от найлоновото пликче, подаващо се от задния ми джоб, и я лапвам за доза енергия. Необичаен навик, знам, но е по-добър от пороците на много други готвачи, повярвайте ми. След което се захващам за работа.

Започвам с „черпаците“. Напълвам две кутии с пареща, току-що свалена от котлона царевична каша със сирене. Върху всяка купчина добавям здравословна — добре де, нездравословна — бучка масло, последвана от пълен черпак grillades . Това е гъста каджунска яхния от запечени телешки медальони, лук, чесън, говежди бульон и червено вино.

После идва ред на „клатушковците“. Изсипвам в три картонени кутии щедри порции „мръсен ориз“, чиито зрънца са с цвят на карамел, благодарение на подправените пилешки дреболии, с които е сготвен. После добавям върху всяка порция по една алигаторска boudin от цвърчащата плоча пред мен — сочна пушена наденица от месото на легендарния хищник, господар на делтата на Мисисипи. (Преди години, когато за първи път изпекох такава наденица на Марлийн, тя каза, че е толкова прясна и крехка, че почти очаква да се заклатушка извън чинията. Името остана.)

Накрая правя „ръската“. Пускам няколко навити на спирала парчета тесто в кошницата на фритюрника и я свалям в нагорещеното олио. Щом тестото се запържи до златисто и пухкаво, го прехвърлям в картонената кутия и го поръсвам с пудра захар точно шест пъти. Повечето заведения в Ню Орлиънс сервират подобни beignets , които са доста по-популярни сладкиши. Аз обаче винаги съм предпочитал „ръските“, които по принцип се наричат ангелски криле. А и никога не съм бил овца, която сляпо следва стадото, нито тук, нито в другото ми амплоа.

— Готово! — провиквам се и плъзвам шестте кутии с храна към Марлийн.

Тя ги грабва, без да гледа, и слага във всяка салфетки и пластмасови прибори. После ги подава през прозорчето на групичка привлекателни жени, вече на градус въпреки ранния час, всяка с ярка лента през гърдите и тиара на главата. Моминско парти, предполагам, едно от хилядите в града.