Джеймс Паттерсон: Готвачът

Но човек би сбъркал.

За тях вече съм история. Бизнес и нищо друго. Нищо лично.

Най-сетне репортерите се укротяват и млъкват, насочили камерите и телефоните си, готови да започнат да снимат.

Много неща искам да кажа. На всички.

Но не тук. Не сега.

Кимам на тълпата и влизам вътре с ясното съзнание, че когато най-сетне изляза от тази огромна сграда, с която ме свързват толкова спомени, няма да бъда същият мъж.

Което едновременно ме плаши и въодушевява.

Обикновено изслушванията пред Борда за разглеждане на случаи с прилагане на сила се провеждат вътрешно, на третия етаж, в задушна конферентна зала, обзаведена със стара овална маса и куп неудобни столове. Знам го, защото през четиринайсетте ми години в управлението съм свидетелствал на три такива изслушвания в полза на колеги.

Но днес, при четвъртото ми появяване пред Борда, звездата съм аз.

Чувството не е особено приятно.

Обикновено тези изслушвания се провеждат при закрити врати освен в случаите, когато управлението иска да даде пример за назидание в опит да подобри общественото мнение за себе си.

Като този път.

Оставят ме да чакам почти двайсет минути в коридора пред просторната зала за брифинги, избрана за днешното събитие. Униформеният полицай, излъчен да играе ролята на пристав по време на изслушването — наглед току-що завършил Академията, с толкова розово, детско лице, че сигурно му искат лична карта в киното, ако филмът е за над осемнайсетгодишни, — ми казва, че членовете на Борда първо трябва да се занимаят с някакви „административни дела“.

— Звучи ми като изсмукано от пръстите — добавя тихо момчето. Очевидно се старае да се сближи с мен, да се отърка в по-опитен полицай. — Ако питаш мен, Руни, цялата тази работа е изсмукана от пръстите. И всички го знаят. Стрелбата ти беше по-чиста от задника на монахиня.

Подсмивам се от любезност на опита му да се пошегува, но усмивката ми в отговор на изразената подкрепа е искрена. Напълно съм съгласен с хлапето. Всеки случай на стрелба от страна на полицай трябва да се разследва подробно, но това, което ми причинява управлението в момента, е абсурдно. Всичко е заради политиката. Заради пиара.

Но и това е част от професията. Понякога просто ти идва редът да станеш „пример за назидание“ и сега е дошъл моят.

Този факт толкова ме вбесява, че понякога не мога да заспя по цяла нощ. Вместо това лежа и отново и отново прехвърлям случилото се наум: гонитбата, изстрела, последвалите събития.

Всеки път си казвам, че съм постъпил правилно.

Но днес фактите няма да имат значение.

Днес значение ще има как изглеждат нещата отвън.

Най-сетне младият полицай отваря вратата на залата и аз влизам. Зад полирана дървена маса в предната част на помещението са се настанили петима висши офицери от полицейското управление на Ню Орлиънс. По чин варират от лейтенант до голямата клечка, заместник-старши полицейски офицер по полевите операции Чарлс Босет, едър афроамериканец, който отдалеч лъха на авторитет.

Горе в галерията са се нагъчкали двайсетина души. Докато сядам на масата, предназначена за мен, оглеждам публиката. Тя е смесица от зяпачи, репортери, няколко колеги от отдела и представители на профсъюза, както и приятелите и близките на покойния Лари Грант.

Именно неговата смърт, предизвикана преди един месец от мен чрез употребата на законно притежавано служебно оръжие — което в момента е заключено в стоманена клетка в дълбините на архива с веществени доказателства в управлението заедно със значката ми, — е причината, поради която сме се събрали тук.

— За протокола — започва заместник-суперинтендант Босет със строг глас — детектив Кейлъб Джеймс Руни току-що се присъедини към нас.

— Добър ден — казвам с учтиво кимване.

Босет продължава.

— Продължаваме със случая, при който детективът е използвал смъртоносна сила при изпълнение на служебните си задължения срещу Лорънс Кристофър Грант, двайсет и девет годишен, приблизително в 23:43 часа вечерта на 10 януари 2018 — случка, за която всички знаем, че предизвика значителен медиен интерес както в местен, така и в национален мащаб.

Не думай , мисля си. Точно заради това управлението организира целия този цирк. Не заради фактите около стрелбата, която беше направо по учебник. Всичко случващо се е опит полицията да си върне частица от общественото уважение след лавината от негативни материали в медиите през последните няколко години.