Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Изказваме благодарност на топполицая капитан Ричард Конклин от следствената служба при Дирекция на полицията в Станфорд, Кънектикът; на д-р Хъмфри Джерманиък, съдебен лекар от кметство Тръмбел, Охайо, голям наш учител и виден специалист патоанатом. Специални благодарности и на адвокат Мики Шърман, защитник по наказателни дела, заради неговите мъдри съвети.

Задължени сме и на Лин Коломело, Линда Гайнъп Дюи и Юки Кито за изключителната им изследователска помощ на мястото и в Мрежата.

Беше делничен ден, малко преди четири часа сутринта. Мислите ми препускаха още преди Джейкъби да промуши колата ни пред „Лорензо“ — скапан „туристически хотел“, наеман почасово, между две пресечки в „Тендърлойн“ 1 1 Квартал в Сан Франциско, смятан за един от най-лошите. — Б.р. , местен квартал на нощни заведения в Сан Франциско, толкова мрачен, че дори слънцето го отбягваше.

До тротоара бяха спрели три черно-бели полицейски коли и Конклин, първият полицейски служител на местопрестъплението, го отцепваше с лента. Помагаше му още един полицай, Лес Ару.

— Какво открихме? — попитах Конклин и Ару.

— Бял мъж, лейтенант. Към края на пубертета, фиркан. Довършен е без грешка — поясни Конклин. — Стая двадесет и едно. Няма следи от влизане с взлом. Жертвата е във ваната, точно както предишната.

При влизането ни с Джейкъби в хотела ни блъсна смрад на пикоч и повърнато. Тук нямаше пикола, нито асансьори и румсървис. Нощните птици се губеха из мрака, като изключим младата проститутка със сивкаво-белезникава кожа, която се лепна за Джейкъби.

— Дай ми двайсет долара — чух я да казва. — Имам разрешително.

Джейкъби извади десетачка в замяна на някаква хартийка и се обърна към администратора с въпроси за жертвата: имал ли е съквартирант, кредитна карта, навици.

Заобиколих един наркоман на стълбището и се качих до втория етаж. Вратата към стая 21 беше отворена и на прага й стоеше полицай.

— Добър вечер, лейтенант Боксър.

— По-скоро добро утро, Керести.

— Да, госпожо — каза той, въвеждайки ме вътре, като обърна картончето, на което да се подпиша.

В стаята с размери три и шейсет на три и шейсет метра беше по-тъмно, отколкото в коридора. Бушонът беше изгорял и пердетата висяха като димна завеса пред осветените от уличните лампи прозорци. Опитах се да наредя мозайката, разчиствайки веществените доказателствата от останалото, без да наруша нищо. Имаше дяволски много за виждане и твърде оскъдна светлина.

Насочих фенера към счупените стъкла на пода, килима, зацапан със стара кръв, вонящите купища боклук и разхвърляните навсякъде дрехи. В ъгъла се намираше нещо като кухненски бокс с все още запалено колело на печката и принадлежности за наркотици в мивката.

Въздухът в банята беше душен, почти воднист. Прокарах лъча на фенера по дължината на кабела на удължителя, който се виеше от контакта до умивалника, покрай задръстената тоалетна чиния до ваната.

Червата ми се преобърнаха, когато фенерът ми освети мъртвото момче. Беше гол кльощав блондин с безкосмена гръд, полуседнал във ваната с оцъклени очи и пяна около устата и ноздрите. Електрическият кабел свършваше в старомоден тостер за две филийки, който проблясваше през водата във ваната.

— Мамка му — обърнах се към Джейкъби, който влезе в банята. — Пак същата история.

— Добре са го препекли на тостера — възкликна Джейкъби.

Като висш по ранг служител в отдел убийства вече не се занимавах с черната работа по дадено разследване. Но в случаи като този просто не можех да стоя настрана.

Още едно хлапе беше убито с електрически ток, но защо? Беше ли случайна жертва на насилие или лично разчистване на сметки? В мислите си виждах момчето да се гърчи от болка, докато токът преминава през него и спира сърцето му.

Застоялата вода върху напукания теракотен под на банята се просмукваше по крачолите на панталоните ми. Повдигнах крак и затворих вратата на банята с върха на обувката си, ясно съзнавайки, че зная какво ще открия. Пантите на вратата, несмазвани никога, изскърцаха тъжно.

На вратата бяха изписани със спрей пет думи:

„НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА“.

За втори път от две седмици се питах какво по дяволите означава това.