Джеймс Паттерсон: Готвачът

Държах Грант под око няколко месеца. Беше Войник от Франклин Авеню на средно ниво, както и наркодилър, добре известен на полицията. Но освен това беше и всеотдаен баща, треньор на детския баскетболен отбор, в който играеше малкият му братовчед, и на всичкото отгоре ходеше на вечерно училище в близкия обществен колеж „Делгадо“. He беше точно обичайната престъпна отрепка.

Аз също не съм точно обичайното ченге. Пробвайте да намерите друг детектив от „Углавни престъпления“, който в свободното си време работи като готвач, носител на няколко награди, в прочутата си каравана за бързо хранене.

Сайтовете и вестниците направо се размазаха от удоволствие. Историята се разчу навсякъде. Заглавията направо се пишеха сами. ГОТВАЧЪТ УБИЕЦ СТАВА ЧЕНГЕ-УБИЕЦ. ПОЛИЦИЯТА НАТЯСНО СЛЕД ИЗСТРЕЛ НА ДЕТЕКТИВА-ГОТВАЧ. ГРАДЪТ КЪМ ПОЛИЦИЯТА: ИЗПЪРЖЕТЕ ГОТВАЧА-ЧЕНГЕ.

Никога не съм се опитвал да скрия двойствения си живот от когото и да било. Нито от хората, нито от шефовете си. „Готвачът убиец“ осигурява храната за полицейския бал три години поред, както и менюто за сватбата на племенницата на прекия ми началник. Разбирам, че правилата за прилагане на сила от полицията в момента се гледат под микроскоп из цялата страна. Точно поради тази причина в рамките на една нощ аз се превърнах в срам за цялото полицейско управление на родния ми град Ню Орлиънс. Превърнах се в пречка. Подкрепата, на която можех да разчитам преди от страна на колегите и висшестоящите, пресъхна за миг.

И ето ни тук.

— Бордът има възможността да прочете официалното ви изявление относно събитията от онази нощ, детективе — казва Босет. — Преди да започнем с въпросите, има ли нещо, което бихте искали да добавите към разказа си? Ако има, направете го сега.

Разказът ми. Все едно съм заподозрян, привикан на разпит!

Каква жалка история. Какво предателство.

Знам обаче, че ако искам да си получа пистолета и значката, нямам друг избор, освен да играя по правилата.

Поемам си дъх с ясното съзнание, че всичко — животът ми, бъдещето ми, двойната ми кариера, дявол го взел, дори вероятността за присъда — зависи от това, което ще кажа сега.

— Благодаря, сър — отговарям и стисвам подлакътниците на стола си, за да овладея надигащия се гняв. — Заставам зад разказа си на сто процента. Но да, има нещо, което бих искал да добавя, преди да започнем.

В залата се спуска пълно мълчание, всички чакат да чуят какво ще каже обвиняемият.

Завъртам се в стола си, за да мога да се обърна към семейство Грант, които са се настанили в края на първия ред. Сред лицата виждам кротката му вдовица Кристъл с подути от плач очи. До нея седи по-малкият брат на Грант, Тай, изкривил лице от ненавист. Не е случайност, че е облечен в бледожълта риза и вратовръзка с цвят на горчица, символи на принадлежността му към бандата от Франклин Авеню. Предупреждение — сякаш ми трябва такова след джипа на улицата от сутринта, — че бандата ме наблюдава.

— Лари Грант може и да е вземал погрешни решения през живота си — казвам кротко. — Като например да продава крек. Или да извади пистолет срещу полицай. Въпреки това преждевременната му смърт е трагедия и за роднините му, и за града ни. Искрено се надявам, че споменът за него ще продължи да живее, както и че добрините, които е направил за семейството си и общността ни, ще послужат за вдъхновение на други. Благодаря.

Публиката реагира с приятно изненадан шепот. Дори Кристъл и Тай изглеждат изумени. Не чувствам необходимост да се извинявам на когото и да било, че съм следвал протокола и съм обезвредил опасен престъпник. Но, разбира се, съжалявам за смъртта на човек. Нали и аз съм човек. За жалост, в днешно време рядко се случва полицай да си го признае публично.

— Много добре, детективе — казва Босет, малко учуден от изявлението ми. Размества някакви хартии пред себе си. — За начало… Бихте ли ни казали, моля, защо решихте да продължите да гоните заподозрения Грант, въпреки че според редица критерии ситуацията е предполагала да прекратите преследването, позовавайки се на Раздел 458.3 от Ръководството на полицията на Ню Орлиънс? Сред тях са: били сте разделен от останалата част от отряда си и, както сте информирали диспечера по радиото, не сте знаели точното местонахождение на Грант, както и своето собствено. Правилно ли предавам фактите?

Сега аз съм хванат неподготвен. Босет започва със силен удар. Не очаквах изслушването да е леко, но и не мислех, че ще ме прекара през месомелачката.