Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Джералд Форд казвал, че основателна причина за отстраняване на президента от поста е онази причина, която Камарата на представителите посочат за такава.

— Думите ви нямат отношение към мен — казах.

Кимна.

— Не, нямат. Преди малко отказахте да отговорите дали вие сте наредили на американските специални сили и на агентите на ЦРУ да спрат нападението над Сулиман Синдурук в Алжир.

— Казах, господин Кърнс, че някои въпроси, свързани с националната сигурност, не могат да бъдат огласявани публично.

— Според „Ню Йорк Таймс“ действията ви са продиктувани от секретна информация, съгласно която антируска паравоенна групировка, възнамеряваща да убие Сулиман Синдурук, е открила местонахождението му.

— Прочетох статията. Няма да обсъждам съдържанието.

Рано или късно на всеки президент се налага да вземе решения, в които правилният избор нанася вреда на политическия му образ. Поне в кратковременен план. При висок залог се налага да постъпи по съвест и да се надява политическите настроения отново да станат благоприятни. Това е работата, която се е наел да върши.

— Господин президент, запознат ли сте с глава 18, раздел 798 от Кодекса на Съединените щати?

— Не знам главите на Кодекса на Съединените щати наизуст, господин Кърнс, но според мен имате предвид закона за шпионажа.

— Именно него, господин президент. Въпросният раздел се отнася до злоупотребата със секретна информация. Съгласно тази част всеки, който умишлено използва класифицирана информация по начин, който е в ущърб на сигурността или интересите на Съединените щати, извършва федерално престъпление. Точен ли съм?

— Не се съмнявам в прецизността ви, господин Кърнс.

— Ако президентът умишлено използва секретна информация, за да защити терорист, склонен да ни нападне, дали действията му ще бъдат считани за престъпление, съгласно споменатия закон?

Съветникът ми по въпросите на Белия дом беше на друго мнение — според неговото становище този раздел не би могъл да бъде отнесен към действията на президента; подобно действие щеше да представлява ново тълкуване на закона за шпионажа и президентът има право да разсекрети всяка информация, която пожелае.

Но това няма значение. И да бях склонен да вляза в правен спор за тълкуването на закона за обхвата на федералния статут — а не бях, — те пак можеха да ме отстранят от поста по каквато причина си пожелаят. Не беше необходимо дори да става дума за престъпление.

Във всичките си действия ме водеше стремежът да защитя страната си. Отново бих направил каквото направих. Проблемът беше, че по никакъв начин не можех да обясня действията си.

— Мога само да ви кажа, че в действията си винаги съм се ръководил от сигурността на страната си. И така ще бъде и занапред.

Видях, че в ъгъла Каролин чете някакво съобщение на телефона си, отговори му. Не я изпусках от поглед, за да науча веднага, ако се налагаше да оставя всичко и да действам. От генерал Бърк от Централното командване ли беше съобщението? Или от заместник-секретаря по отбраната? От кризисния екип? В момента в мача едновременно се разиграваха доста положения, трябваше да сме нащрек и да се защитим от надвисналата заплаха. Всеки момент можеше да започне и втората част на готвените събития. Според нас имахме поне още един ден, поне така се надявахме. Но със сигурност нищо не беше сигурно. Трябваше да сме готови във всеки един момент, сега, ако…

— Телефонните обаждания до ръководителите на „Ислямска държава“ защита на страната ни ли се наричат?

— Моля? — отново насочих вниманието си към изслушването — За какво говорите? Никога не съм се обаждал на водачите на „Ислямска държава“. Какво общо има „Ислямска държава“ тук?

Още преди да довърша отговора си, осъзнах какво съм направил. Прииска ми се да уловя думите и да ги натъпча обратно в устата си. Но беше твърде късно. Беше ме спипал в миг на разсеяност.

— О! — възкликна. — Значи, когато ви питам дали сте се обаждали на лидерите на „Ислямска държава“, вие категорично отричате. Но когато председателят ви пита дали сте се обаждали на Сулиман Синдурук, вие се позовавате на „правото на президента да не разкрива информация“. Мисля, че американският народ може да разбере разликата.

Въздъхнах шумно и погледнах към Каролин Брок, чието изражение беше все така непроницаемо, но можех да прочета думите „Казах ви“ в присвитите й очи.

— Конгресмен Кърнс, тук става дума за националната сигурност. Не за някаква игра на стражари и апаши. Въпросът е сериозен. И ще ви отговоря с радост, щом сте готов да зададете сериозен въпрос.